3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
С. 09.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 7 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело №235/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. З. А. от [населено място], Област Пернишка, приподписана от адв. Н. А., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 1164 от 22.07.2009г. по в.гр.д. № 550/2009г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ГК, І отд., 5 с-в, от 21.10.2008г. по гр.д. № 1916/2005г., с което са отхвърлени предявените от К. З. А. против [фирма] искове за присъждане на сумата 34 000 лв., съставляваща обезщетение за нанесени повреди на движими вещи, и за сумата 66 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради незаконно отнемане на жилище и багаж.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли предявеният от К. З. А. против [фирма] иск за присъждане на сумата 34 000 лв. – обезщетение за нанесени повреди на движими вещи, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ не е установил описаните в исковата молба вещи да са именно изнесените от ведомственото жилище в изпълнение на отменената от съда заповед от 27.08.1996г. В тази насока са налице единствено твърдения, но не и доказателства. При това положение не може да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Относно претенцията за сумата 66 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод незаконно отнемане на жилище и багаж, съдът е приел, че също липсват доказателства. Представеното т. нар. медицинско удостоверение, издадено от д-р Ц., представлява писмено свидетелско показание, което не може да бъде кредитирано относно посочените в него обстоятелства, тъй като те не са основани на медицински факти, а на съждения и предположения на автора му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК К. З. излага оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на решението с практиката на ВКС по въпроса длъжен ли е съдът да обоснове решението си след пълна и всестранна преценка на всички доказателства по делото и длъжен ли е да приложи разпоредбата на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ в случай, че ответникът създаде пречка за събиране на допуснато от съда и необходимо за делото доказателство. Прилага съдебна практика.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, не е въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване, а оплакване на процесуално нарушение, съставляващо основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. М. или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1. на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
Не се констатира и твърдяното противоречиво прилагане на разпоредбата на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./, съгласно която съдът може с оглед обстоятелствата по делото да приеме за установени фактите, относно които страната е създала пречки за събирането им. При точно прилагане на разпоредбата и в съответствие със съдебната практика съдът е приел, че ответникът е бил в обективна невъзможност да представи исканото на основание чл. 152 ГПК /отм./ доказателство – опис на изнесените от ведомственото жилището вещи на ищеца, предвид унищожаване на архив на дружеството при възникнал пожар в сградата му на 10.12.1999г., установено с удостоверение Н-1577/16.12.1999г. на СДВР.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, № 1164 от 22.07.2009г. по в.гр.д. № 550/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: