О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 723
С. 22.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2312 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от И. Й. Й. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 2079 от 11.11.2014г. по в.гр.д. № 2358 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7858 от 25.11.2013г. по гр.д.№ 16894/11г. на Софийски градски съд като частично е уважен предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК и е прието за установено по иска на ЗД [фирма] против И. Й. Й. съществуването на вземане в размер на сумите 43 241.30лв. – главница, 783.40лв. – законна лихва от 16.07.2009г. и съдебни разноски в размер на 922лв., визирани в заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СРС по гр.д.№ 36646/09г., а в останалата част искането е отхвърлено като неоснователно.
В. съд е постановил акта си, след като е приел, че в горепосочения размер ищецът е установил наличието на вземане, обективирано в издадената заповед за изпълнение, като се е позовал на подписаното между страните споразумение от 20.05.2009г. с нотариална заверка на подписите, в което ответникът е признал задължение в размер на 49 000лв., произтичащо от ревизия за периода 1.02.2007г. – 19.05.2009г. и на заключението на приета по делото експертиза, с която е установен точния размер на вземането. В. съд е преценил като неоснователни направените пред него възражения, касаещи квалификация на иска и срещу заключението на приетата по делото експертиза, като се е мотивирал, че същата не е била своевременно оспорена от страна на ответника и последният не е представил доказателства в подкрепа на твърденията му за наличие на евентуални софтуерни грешки.
Като основание за допустимост на подадената жалба касаторът се позовава на всички хипотези по чл.280 ал.1 от ГПК, като поставя следните въпроси: 1. Длъжен ли е съда служебно да определи вярната правна квалификация на материалното право, предмет на иска?, 2.При наличие на извънсъдебно признание, че едно задължение съществува, следва ли да се приеме, че то е възникнало въз основа на споразумението, с което вземането е признато или следва съда да изследва фактическия състав, породил вземането?, 3. В доказателствената тежест на работодателя ли е да установи наличието на липса като основание за възникване на пълна имуществена отговорност на работника?, 4. Каква е доказателствената сила на счетоводните справки, изготвени от работодателя и може ли липсата при отчетническата дейност да бъде доказана без представени първични счетоводни документи, подписани от отчетника?, 5. Какви са обективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното решение, с което се признава съществуването на вземане от липси , настъпили през определен период от време и излиза ли извън предмета на делото липса, която е настъпила извън процесния период? и 6. Длъжен ли е съда да основе решението си на факти, установени в заключение на приета съдебно-счетоводна експертиза и може ли да игнорира факти, които са установени със същата? Според касатора първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с постановени по чл.290 от ГПК решения с № 42 по гр.д.№ 1590/10г., № 276 по гр.д.№ 3055/13г. на ІІІ г.о. и № 56 по гр.д.№ 540/09г.на ІІІ гр.о. Позовава се и на решения с № 155 от 13.03.07г. и № 94 по гр.д.№ 5666/13г. на ІІІ г.о., без да представя нито едно от тях.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направени разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допусти-мостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, свързани са с решаващите мотиви на въззивния съд и отговарят на изискванията по чл.280 ал.1 от ГПК във вр.с т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС за общо основание. По тях не следва да се допуска касационно обжалване, защото са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебната практика. Съгласно последната правната квалификация на спора, се определя от съда и в конкретния случай – пред вид развилото се производство – е безспорно, че тя по чл.422 от ГПК. Производството цели установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК – договор, с нотариална заверка на подписите, установяващ поемане на задължение за заплащане на парични суми. Съгласно решение № 379 от 23.05.2013г. по гр.д.№ 314/12г. на ІІІ г.о. –когато липсите са установени в акт по чл.417 от ГПК поради наличието на изрично предвиждане за издаване на заповед за изпълнение, иска по чл.422 от ГПК е допустим, за разликата от хипотезата, когато липсите не са установени с нарочен акт /за надчет или споразумение/ и тогава отговорността за липси следва да се реализира по общия ред.
Пред вид посочените като установени от въззивния съд факти по делото, съгласно които: 1.ответникът е заемал по трудово правоотношение длъжността „регионален застрахователен представител” със задължение да превежда в Централно управление на [фирма] премиите по сключените застраховки, 2.извършена финансова проверка в поверената му Агенция „С. – 10”, която е установила системно нерегистриране в информационната система на сключени застрахователни договори и неотчитане на получени застрахователни премии, 3.съставен протокол на 14.04.2009г., констатиращ отрицателна разлика от 26 342.80лв., на гърба на който ответника собственоръчно записал, че се задължава да върне посочената сума, 4.закриване дейността на Агенцията, 5.извършена ревизия, констатираща липси в размер на 49 081лв и 6. подписване на 25.05.2009г. процесното споразумение, с нотариална заверка на подписите, което не е оспорено от ответника – подлежащото на установяване вземане по съществото си се свежда до установяване на липси, за които ответникът отговаря в качеството си на служител на ищцовото дружество. Липсата се изразява в недостиг на средства в касата с неустановен произход за която съществува презумцията, че е причинена от отчетника. Доказателствената тежест да установи, че не я е причинил е върху него като материално отговорното лице /решение № 56 от 10.03.2010г. по гр.д.№ 540/09г. на ІІІ г.о./ Въпросите дали може отчетническата дейност да бъде доказана без представени първични счетоводни документи и дали конкретно приета по делото съдебно-счетоводна експертиза установява отговорността на ответника са фактически, изискват обсъждане на ангажирани по делото доказателства и произнасяне по съществото на спора, каквито действия настоящата инстанция в тази фаза не може да извършва. В. съд е приел за недоказано единственото възражение на ответника за техническа /софтуерна/ неточност при водене на счетоводството и правилността на този извод не може да бъде проверявана.
Останалите /освен горепосоченото решение № 56/ цитирани от касатора решения, като допуснати по различни от настоящите въпроси са ирелевантни – № 42 по гр.д.№ 1590/10г. е по въпрос, касаещ попълването на кадастралната основа, № 276 по гр.д.№ 3055/13г. на ІІІ г.о. по въпрос за отговорността при деликт по чл.45 от ЗЗД и № 94 по гр.д.№ 5666/13г. на ІІІ гр.о. по въпрос за недопустимост на постановения акт.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2079 от 11.11.2014г. по в.гр.д. № 2358 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.