4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.723
София, 15.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1293/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Т. от [населено място], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. С., срещу решение № 116 от 08.05.2014 г. по в.гр.д. № 507/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 425 от 07.06.2012 г., допълнено с решение № 706 от 01.11.2013 г. по гр.д. № 1094/2012 г. на Русенския окръжен съд за признаване за установено съществуването на вземането на [фирма], ЕИК[ЕИК], от солидарния длъжник Г. Т.- авалист по запис на заповед от 31.03.2010 г. в размер на 31 000 лева главница, ведно със законната лихва от 21.04.2011 г. до окончателното плащане.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3, предл. второ и трето ГПК, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново въззивно разглеждане. Според касатора, въззивният съд не е обсъдил приетите пред първата инстанция графологични експертизи /едночленна и тричленна/, а е основал решението си само на приетата във въззивното производство тричленна графологична експертиза. Твърди се, че при противоречиви експертни заключения, съдът не е изпълнил задължението си по чл.195, ал.1 ГПК да назначи служебно нова графологична експертиза и то с участието на вещите лица от тричленните експертизи, или петчленна експертиза.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че процесуалноправният въпрос за „допускане на нова експертиза на основание чл.195, ал.1, пр.1 ГПК и нейната оценка съобразно изискването на чл.202 ГПК” е решен в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът основава допълнителното основание за допускане на обжалването по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК на т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и на решение по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задължението си, произтичащо от нормата на чл.195, ал.1 ГПК служебно да назначи разширена графологична експертиза.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], Бизнес парк София, № 1, сграда 3, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Д. М., оспорва искането за допускане на касационно обжалване с твърдение за липсата на конкретен правен въпрос и относимост на доводите в изложението към правилността на атакуваното въззивно решение. По същество твърди неоснователност на жалбата, по изложените в писмен отговор съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
При постановяване на обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – Велико Т., възприемайки категоричното заключение на тройната съдебно-графическа експертиза, назначена във въззивното производство, е направил извод, че в процесния запис на заповед подписът за авалист е положен от Г. Т.. По този начин последният се е задължил да обезпечи изпълнението на главното задължение по менителничния ефект за изплащане на сумата от 31 000 лв. при предявяване на ефекта. Констатирано е, че последният е предявен на 17.02.2011 г., но липсват данни за изпълнение на паричното задължение и по силата на едностранното волеизявление на авалиста той носи солидарна отговорност за изплащане на сумата от 31 000 лева. По тези съображения е приет за основателен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск, като са потвърдени крайните изводи на първата инстанция.
В мотивите към решението са изложени подробни съображения във връзка с обстоятелствата, наложили допускането на нова тройна съдебна-графическа експертиза във въззивното производство, изразяващи се основно в липсата на ясен и точен отговор на поставените задачи в приетата в първоинстанционното производство тройна съдебно-графическа експертиза. Изрично е отразено, че новата експертиза е допусната с оглед на конкретните оплаквания във въззивната жалба и при спазване на разясненията, дадени в т.3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, като е даден отговор и на възраженията, касаещи използвания от вещите лица сравнителен материал.
Въззивният съдебен състав е приел за неоснователни оплакванията за недопустимост на първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка, преценявайки петитума на исковата молба и решаващите изводи на Окръжен съд – Русе относно задължаването на ответника като авалист по издадения от [фирма] запис на заповед. Изведен е извод за правилност на допълнителното решение, с което след констатация, че в диспозитива на основното решение не е обективирана формираната в мотивите воля, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно качеството на ответника – солидарен длъжник, авалист по запис на заповед от 31.03.2010 г., с издател [фирма].
Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси, свързани с преценката на въззивния съд за предпоставките за служебно назначаване на нова съдебно-графическа експертиза и с оценка на заключението на вещите лица, не биха могли да обосноват наличието на основната предпоставка по ч.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалването. В случая тези въпроси са аргументирани единствено с твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на процесуалноправни разпоредби – чл.195, ал.1 и чл.202 ГПК. Както изрично е отразено в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция, като не би могло да е налице припокриване между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Както от страна на законодателя, така и в задължителната тълкувателна практика на ВКС е направено ясно и точно разграничение между достъпа до касационно обжалване и предпоставките за него и основанията за неправилност на въззивното решение, което, видно от съдържанието на касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не е съобразено от касатора.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 116 от 08.05.2014 г. по в.гр.д. № 507/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: