Определение №724 от 42177 по гр. дело №2548/2548 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 724

С. 22.06.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2548 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ДФ „Земеделие” [населено място], представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. против въззивно решение № 1362 от 26.02.14г., допълнено с решение от 13.02.2015г. по в.гр.д. № 7292/12г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-67-12 от 9.02.12г. по гр.д.№ 33790/11г. на СРС като са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
В. съд е възприел изводите на първоинстанционния за незаконосъобразност на извършеното уволнение поради липса на реално съкращаване на длъжността. С. задълбочен анализ на предвидените в представените длъжностни характеристики функции, е достигнал до извода, че само формално в новото щатно разписание е променено наименованието на съкратената длъжност, която е заемала ищцата „главен юрисконсулт” в „главен експерт”. Двете длъжности като нормативно определена позиция и система от критерии и изисквания, задължения и функции са идентични, като са налице различия, които по своето значение са несъществени. Различията относно определените изисквания за минимален професионален опит и специалност, съдът е преценил, че са такива, които могат да обосноват друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение / по т.11 чл.328 КТ/, но не и процесното по чл.328 т.2 КТ. Отделно съдът е счел, че е налице и друго основание за незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение поради липса на осъществен подбор. Съдът е приел последния за задължителен пред вид установения факт, че във ДФ „Земеделие” по щатното разписание в сила от 20.05.2011г. са съществували по три щатни бройки за юрисконсулт в сектор „Обществени поръчки” /една от които главен/, а според новото – се предвижда да останат две.
К. сочи като основание за допустимост нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса: „Идентични ли са длъжностите „главен юрисконсулт” и „главен експерт” в посочения сектор от устройството на ДФ „Земеделие”, част от които функции са едни и същи, а други се различават и предполагат познания, които са извън областта на правото?”
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касатора въпрос, независимо че е от значение за изхода на спора, не съставлява общо основание за допустимост и по него не следва да се допуска касационно обжалване, защото е фактически, изисква преоценка на правилността на изводите на въззивния съд по съществото на спора. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС поставеният от касатора материално правен или процесуалноправен въпрос не следва да е относно правилността на постановения въззивен акт, защото основанията за законосъобразност по чл.281 ал.1 от ГПК са различни от основанията за допустимост по чл.280 от ГПК. Отговор на поставения от касатора въпрос „идентични ли са длъжностите „главен юрисконсулт” и „главен експерт” не може да бъде даден, защото изисква оценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и обсъждане на събраните доказателства, а това настоящия състав не може да прави в производството по допустимост, което се развива в закрито заседание и в отсъствие на страните. Доколкото посоченият от касатора въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира подадената жалба, без да е длъжен да извежда друг въпрос от изложените твърдения и посочените в касационната жалба факти и обстоятелства, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1362 от 26.02.14г., допълнено с решение от 13.02.2015г. по в.гр.д. № 7292/12г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.