4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№73
С., 24.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 199 от описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. М., лично и чрез пълномощника й адвокат Е. П., против решение № 5680/26.07.2012 г., постановено по гр.д. № 1741 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав, с което е оставено в сила решение от 18.03.2005 г. по гр.д. № 10923/2004 г. /допусната е очевидна фактическа грешка при посочване годината на делото/ на Софийски районен съд, 62-ри състав за допускане на съдебна делба на апартамент № 9 /№ 21 по стара номерация/ в [населено място], [улица], [жилищен адрес] между съделителите и при права в съсобствеността: 1/6 ид.ч. за М. Д. М. и 5/6 ид.ч. общо за С. Д. Д. и Е. Х. Д.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Д. счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а Е. Х. Д. не е подала писмен отговор.
Софийски градски съд е констатирал, че в исковата молба ищцата М. М. е искала делбеният имот да бъде допуснат до делба при квоти 1/3 ид.част за нея и 2/3 идеални части за С. и Е. Д. и е обжалвала първоинстанционното решение, оспорвайки квотите, при които е допусната делбата, като твърди, че покупко-продажбата, обективирана в нотариален акт № 157, том ІІІ, н.дело № 560/1999 г. на нотариус № 235, с която наследодателката е прехвърлила на сина си С. Д. собствените си 4/6 ид.части от процесния апартамент, е нищожна поради липса на съгласие, а навежда и доводи за унищожаемост на сделката, тъй като към момента на сключването й прехвърлителката не е разбирала свойството и значението на постъпките си. Приел е за установено, че имотът е придобит по време на брака на Д. С. Д. и Л. Н. Д.. Д. С. Д. е починал на 3.10.1988 г. и е наследен от съпругата си Л. Д. и децата си М. М. и С. Д.. С нотариален акт № 157, том ІІІ, н.дело № 560/1999 г. на нотариус № 235 Л. Д. е продала притежаваните от нея 4/6 идеални части от процесния апартамент на сина си С. Д., който към този момент е бил в брак с Е. Д.. Въз основа на експертно заключение е прието, че подписът под нотариалния акт е поставен от Л. Д..
При така установените факти е направен извод, че Л. Д. е притежавала в режим на СИО ? ид.част от процесното жилище. След смъртта на съпруга й е получила по наследство 1/6 ид.част. Съответно по 1/6 идеална част са получили и децата на наследодателя Л. Д. е продала на сина си С. Д. своите 4/6 идеални части и следователно, последният притежава общо 5/6 ид.части от делбения имот, заедно със съпругата си Е. Д..
Изложени са съображения, че сделката на разпореждане не страда от порока по чл.26, ал.2, предложение второ ЗЗД – липса на съгласие, което да обуслови нейната нищожност, тъй като нотариалният акт е подписан от прехвърлителката Л. Д., а не са налице и основанията за унищожаемост на сделката по чл.31 ЗЗД, тъй като ал.2 от нормата предвижда, че не може да се иска унищожаване на сделка след смъртта на лицето поради невъзможност да разбира и ръководи постъпките си, освен при две изключения: ако преди смъртта на лицето е поискано поставянето му под запрещение или доказателствата за недееспособността му да произтича от самия договор, а по делото няма данни и не се и твърди да има искане за поставяне под запрещение на Л. Д.. Не е осъществена хипотезата и на второто предложение на чл.31, ал.2 ЗЗД – недееспособността да произтича от самия договор за покупко-продажба, тъй като същият не съдържа елементи, които да свидетелстват или да създават предоположение за недееспособността на прехвърлителя – уговорената продажна цена не е занижена и е равностойна на данъчната оценка, така че не може да се стигне до заключение, че при извъшване на покупко-продажбата Л. Д. не е разбирала свойството и значението на постъпките си.
К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „кога е нарушено правото на участие на една страна в процеса и кога е нарушен принципа за разкриване на обективната истина по делото, както и кога е нарушено задължението на съда да осигурява на страните равна възможност да упражнят предоставените им права и да защитят законните си интереси”. Въпросът е свързан с доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, поради отказа на въззивният съд да допусне поисканите във въззивната жалба доказателства, които са били поискани и не са допуснати и от първоинстанционния съд, с които страната е целяла установяване, че покупко-продажбата прикрива дарение /свидетели и въпроси към С. Д. по реда на чл.114 ГПК-отм./; дали при извършване на сделката Л. Д. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си /свидетели и съдебно-психиатрична експертиза/; че продажбата е извършена от Л. Д. чрез заплашване, което е възбудило у нея основателен страх /свидетели и съдебно-психиатрична експертиза за установяване дали заплахата спрямо нея я е мотивирала в достатъчна степен да извърши продажбата/.
Недопуснатите от въззивният съд доказателства касаят възражения, които са неотносими или чието разглеждане е недопустимо в делбата. Обстоятелството дали С. Д. е придобил 4/6 ид.ч. от имота въз основа на договор за покупко-продажба или въз основа на договор за дарение /чиито правила ще се приложат съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД, ако е налице твърдяната симулация/ няма да рефлектира върху притежаваните от М. М. права в съсобствеността. Останалите твърдяни пороци на договора за покупко-продажба са свързани с унищожаемост на договора – чл.30 и чл.31 ЗЗД – която се релевира чрез упражняване на потестативно право, поради което е недопустимо съединяване на конститутивен иск или възражение за унищожаемост на договор в производството за съдебна делба. Разяснения в тази насока са дадени в т.3 на ППВС 7/73 г.
Следователно поставеният въпрос не може да обоснове допускане до касационно обжалване, тъй като касае действия на съда, свързани с възражения на страната, които са неотносими към спора за правата в съсобствеността или е процесуално недопустимо да бъдат разглеждани в делбеното производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5680/26.07.2012 г., постановено по гр.д. № 1741 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: