О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
Гр.С., 24.02.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети февруари през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.368 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.201/7.12.15 по г.д.№.5882/15г. на Върховния Касационен съд, ІІ ГО, молба вх.№.15422/19.05.15г. на И. В. И. и Я. Т. И. с искане за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на решение №.149/8.10.14 по г.д.№.297/14 на Апелативен съд В. – с което е потвърдено решение №.300/28.02.14 на Окръжен съд Варна в осъдителната му част по иска с правно основание чл.108 ЗС срещу М. П. – е оставена без раглеждане като недопустима.
Постъпила е частна жалба от И. В. И. и Я. Т. И., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Ответната страна З. Г. Г. оспорва жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното:
С обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна е недопустима, като съдът е изследвал подробно и в детайли релевантните за спора обстоятелства. Посочил е, че доколкото молителите твърдят, че не са участвали във въззивно производство, по което е постановено без тяхно участие въззивно решение №.149/8.10.14 по г.д.№.297/14 на АС Варна, исканата отмяна е по реда на чл.304 ГПК, както и че само по отношение на това решение сроковете за отмяна не са изтекли /по отношение на първоинстанционното решение №.300/28.02.14 на ОС Варна (с което по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС е признато за установено по отношение на ответниците М. П., И. И. и Я. И., че ищецът е собственик на процесния имот, и М. П. е осъдена да предаде владението му на основание чл.108 ЗС, ведно с осъждане на всички ответници за разноски) и решение №.547/10.03.14 по чл.250 ГПК (с което е отказано по искания на молителите допълване по чл.108 ЗС по отношение на тях и изменение на решението в частта за разноските на основание чл.248 ГПК), необжалвани от молителите, сроковете за отмяна са изтекли/. Отразил е, че за да могат да искат отмяна на влязлото в сила решение, молителите трябва да са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебния акт. Обвързващата сила на решението се разпростира по отношение на лицата, участващи като главни страни, и тези по чл.216 ал.2 ГПК – необходимите другари. В случая молителите са участвали в производството по делото като главна страна наред с М. Д. П. – която единствено е осъдена на предаде на основание чл.108 ЗС владението на имота; осъдителен диспозитив е налице само спрямо нея – като по отношение на всички страни е постановен общ установителен диспозитив; при това положение влязлото в сила решение по чл.108 ЗС не разпростира изпълнителната си сила /проявление на силата на пресъдено нещо при осъдителните решения/ спрямо неучаствалите във въззивното производство другари – молителите по делото. Предвид това те нямат качеството на заинтересовани лица по чл.304 ГПК. Съдът е обсъдил и противната хипотеза, като е посочил, че дори да се приеме, че те имат качество на заинтересована страна, не са налице предпоставките на чл.307 ГПК за допускане разглеждането на молбата им за отмяна. Искането за отмяна на решението на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК е процесуално недопустимо, тъй като се базира на твърдения за допуснато нарушение на процесуалните правила, гарантиращи участието им в делото – чл.265 ГПК, при наличие на определение на ВКС /№.108/23.04.15 по г.д.№.1242/15/, с което частната им жалба срещу отказа да се допусне присъединяването им към въззивната жалба на третата ответница е оставена без разглеждане. Съдът е посочил, че отмяната по чл.303 ГПК е уредена като средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, доколкото те са постановени при порок от категорията на изрично посочените в закона – като ако страната е имала самостоятелен способ на защита /по реда на обжалването/ да се защити срещу порока и го е изчерпала – неуспешно, отмяната на това основание е недопустимо. В случая молителите са обжалвали пред състав на ВКС определението на апелативния съд, с което им е отказано конституирането им като страна по делото, при което, предвид получения неудовлетворителен резултат, не може същото нарушение да се релевира като отменително основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Съдът е обобщил, че лицата принципно нямат правен интерес – като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на процесуалното право на отмяна по чл.303 и сл. ГПК – от конкретното производство, тъй като дори да бъде отменено обжалваното решение, при новото разглеждане на делото, при липса на въззивна жалба срещу решение №.300/28.02.14 и решение №.547/10.03.14 по чл.250 ГПК, постановени по г.д.№.2512/13 на ОС Варна, те не биха могли да получат по-благоприятен резултат от този по решенията.
Така изложените мотиви са правилни.
Молителите нямат правен интерес да искат отмяна на атакувания акт, доколкото не са обвързани от осъдителната част на решението по чл.108 ЗС, респективно от силата му на пресъдено нещо – в тази си част то има изпълнителна сила само спрямо осъдената страна М. П.. Същевременно те са разполагали с процесуален ред за защита на правото си по чл.265 ГПК – обжалване на определението за недопускане присъединяването им към жалбата на осъдената по чл.108 ЗС страна. Упражнили са го – неуспешно и без да обжалват постановения акт за оставяне на частната им жалба без разглеждане – а при съществуване на друг ред за защита отмяната е недопустима. От друга страна, дори атакуваното решение да бъде отменено, при липса на подадена от молителите въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, по отношение на тях резултатът от повторното разглеждане на делото от въззивния съд би бил непроменен.
Доколкото в частната жалба се оспорват изводите на съда, че изпълнителната сила по осъдителния иск не разпростира действието си спрямо молителите и се сочи, че те са осъдени и да плащат разноски, в това число при недопустимо произнасяне по непредявен срещу тях установителен иск за собственост, следва да се има предвид, че срещу неправилно разпределени разноски и при липса на произнасяне в диспозитива по искането за предаване владението на имота спрямо тях, молителите са разполагали с други пътища на защита – искане за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 ГПК, за допълване на решението /при липса на формирана воля по претенцията срещу тях за предаване на владението/ или за поправка на явна фактическа грешка /при наличие на мотиви, че това искане спрямо тях е неоснователно/, както и че искът с правно основание чл.108 ЗС съдържа две искания за правна защита (да се установи, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, и да бъде осъден ответника да му предаде владението), по всяко едно от тях се дължи разрешение в диспозитива на решението и при установяване, че ищецът притежава правото на собственост, но ответникът не владее имота, съдът следва да уважи първото искане за правна защита – като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане – за предаване на владението му. Молителите не са изчерпали средствата за защита, в това число не са обжалвали акта по чл.248 и чл.250 ГПК, като, по изложените вече по-горе мотиви, не биха могли да се ползват от извънредния способ на отмяната поради липса на правен интерес.
Предвид всичко изложено по-горе, молбата за отмяна е недопустима и правилно и законосъобразно е била оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.201/7.12.15 по г.д.№.5882/15г на Върховния Касационен съд на Република България, ІІ ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: