О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 731
София, 14.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли……………….…………………..
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 392/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. К. А. от гр. Р. е подал касационна жалба, приподписана от адв. Д от АК-Русе, срещу решение № 359 от 10.11.2009 година по гр.д. N 741/2009 година на Русенския окръжен съд. С въззивното решение е оставено в сила решение № 2 от 16.05.09г. по гр.д. № 3576/07г. на Русенския районен съд, като са отхвърлени искове на касатора срещу П. С. И. от гр. Р. с правни основания чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.472 и чл.476, б.”в” ГПК /отм./, чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност.
Ответникът П. С. И. от гр. Р., чрез пълномощника си адв. С. К. от АК-Русе, оспорва както наличието на основания за допускане на обжалването, така и доводите за неправилност на решението по съществото на спора. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК е поставен материалноправният въпрос за нищожност на правна сделка, поради привидност на посочената в нотариалния акт цена и процесуалноправният въпрос за нищожност на нотариално действие по чл.472 ГПК /отм./ във вр. с чл.476, б.”в” ГПК /отм./ и чл.6, б.”а” от Правилника за вписванията при положение, че в нот. акт не са записани постоянни адреси на страните. Поддържа, че по тези въпроси произнасяне се дължи на основание чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, като са приложени р. № 183/7.02.61г., р. № 453/20.06.2003г., р. № 493/30.06.99г., р. № 790/10.11.2009г., всички на ВКС и р. № 466/13.01.2006г. на ВАС, V чл. състав. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепят твърдението за наличието на противоречива практика, а тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на цитираните правни норми, както и са разгледани казуси, които нямат отношение към процесния. В случая исковете на касатора са отхвърлени, тъй като в атакувания нотариалния акт са посочени както имената, така и местожителството на страните – императивни изисквания по чл.476, б.”в” ГПК /отм./, а е прието, че записването на постоянен адрес не е било необходим елемент към момента на изповядане на сделката. В подкрепа на това може да се допълни, че непосочването на местожителството на страните в нотариалния акт не опорочава неговата форма, тъй като индивидуализацията им се постига в по-голяма степен, щом са посочени техните Единни граждански номера – в този смисъл р. № 382/18.05.2006г. по гр.д. № 1203/04г. на II г.о. и постоянната практика на съдилищата. Правилно е и приетото, че разликата между посочената в нотариалния акт продажна цена на имотите и действителната такава няма за последица симулативност на сделката в никоя от проявните й форми – абсолютна или относителна. Приложените решения касаят друга правна хипотеза – когато липсва съглашение за цената на веща, която е съществен елемент от договора за покупко-продажба, а това създава съмнение относно характера на сключената сделка /продажба или дарение/.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Практиката по обсъдените въпроси е утвърдена, трайна и последователна. Тя се съблюдава от съдилищата и няма основание за промяната й.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 359 от 10.11.2009 година по гр.д. N 741/2009 година на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. К. А. от гр. Р. на П. С. И. от гр. Р. разноски за това производство в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.