О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 734
С. 23.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1924/2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от Р. Р. – прокурор при Окръжна прокуратура – [населено място], срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд, № 5 от 08.01.2015г. по в.гр.д. № 472/2014г., с което е потвърдено решението на Шуменския районен съд, 17 с-в, № 515 от 27.06.2014г. по гр.д. № 2808/2013г., с което е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. /ред. по ДВ бр. 17/2009г./ да заплати на Г. Т. Г. сумата 18 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът по касация Г. Т. Г. в представения от пълномощника му адв. Д. Русева писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Прокуратурата на Република България поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос „за начина на определяне на обезщетението за неимуществените вреди и как се прилага общественият критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД” поради противоречие с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, ППВС № 4/1968г. и ТР № 1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС, т. 19 и с приложените към изложението решения. Развити са доводи, че въззивният съд не е направил преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливост, установен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
ВКС намира, че въпросът не е решен от въззивния съд в противоречие с посочената съдебна практика. С ППВС № 4/68г., раздел ІІ, е прието, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обстоятелства, като са изброени част от тях, а с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11 са дадени указания относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно обвинение по искове по чл. 2 З.. В съответствие с тази задължителна съдебна практика, при определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил обстоятелствата, относими към претърпените от ответника по касация неимуществени вреди – негативните преживявания свързани с арестуването на ищеца, предварителното разгласяване пред средствата за масова информация на злепоставящи го непроверени и недоказани обстоятелства преди да му бъде повдигнато обвинение, престоя му в следствения арест и условията в него, наложената му забрана да напуска страната, уволнението от заеманата длъжност, преместването му в [населено място], като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Не е налице и твърдяното противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. ОСГК на ВКС, т. 19, което е постановено при действието на отменения ГПК, при различни правомощия на въззивната инстанция от тези по новия ГПК. Различните размери на обезщетения по отделните дела са резултат от конкретната, различна във всеки отделен случай фактическа обстановка по посочените по-горе критерии, но не са индиция за противоречива съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд. На ответника по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 810 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд, № 5 от 08.01.2015г. по в.гр.д. № 472/2014г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г. Т. Г. сумата 810 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: