О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 737
София, 14.07.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли……………….………………….
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………….. в присъствието на прокурора ………..………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 265/2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
М. А. Г. и Д. Г. Д., двамата от гр. Р., чрез пълномощника си адв. А. М. Н. от АК-Разград, са подали касационна жалба срещу решение № 127 от 16.11.2009 година по гр.д. N 294/2009 година на Разградския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 120 от 1.07.09г. по гр.д. № 2/09г. на Разградския районен съд и са отхвърлени искове на касаторите срещу Н. П. С. от гр. Р. за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 20.05.2005г. с нот. акт № 1* том 2, рег. № 3* дело № 304/05г. на нотариус с район на действие Разградския районен съд, като сключен при измама и грешка – искове с прано основание чл.28 и 29 ЗЗД. Ответникът Н. П. С. от гр. Р., чрез пълномощника си адв. С. С. от АК-Разград, оспорва жалбата.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на който текст се позовава касаторът, поради следното:
Процесуалноправните въпроси, които са поставени на разглеждане в изложението и са послужили като основания за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира за принципно важни, но без значение за изхода на делото. Те са формулирани хипотетично по следния начин: “за задължението на съда да даде защита на претендираното от ищеца право и да се произнесе по предявения от ищеца иск, и за недопустимостта на решение, постановено на непредявено основание, които въпроси са съществени процесуалноправни въпроси, от които зависи изхода на делото”. Така зададени въпросите предпоставят отговорите, които се намират в чл.6, ал.2 ГПК, както е посочил и самият касатор. По нататък са приповторени основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, които са развити и в касационната жалба.
Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание се прилага тогава, когато в приложението се поддържа и обосновава наличието на задължителна практика на ВС/ВКС /ППВС или ТР ОСГК, решение по чл.290 ГПК/ по някой въпрос, който по конкретното дело е решен в противоречие с нея. Позоваването на решения на състави на ВКС насочва към основанието за допускане на касационно обжалване по т.2 от текста – въззивното решение засяга въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Приложените съдебни решения на състави на ВКС, обаче, не са в подкрепа на това твърдение. Тъкмо обратно – в тях е застъпена последователната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на 6, ал.2 ГПК, както и се разглеждат казуси, които нямат отношение към процесния. В случая съдът е бил сезиран с иск за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна въз основа на фактически твърдения, свързани с нарушения на нормата на чл.70, ал.5 КТ – липса на предпоставки за включване на клаузата “срок за изпитване” в допълнително споразумение, поради това, че тя може да се използва за същата работа само веднъж. Съдът е разгледал иска на предявеното основание /чл.344, ал.1, т.1 КТ във вр. с чл.71, ал.1 КТ/ и въз основа на твърденията за нарушения на закона, посочени в исковата молба /чл.70, ал.5 КТ/.
В изложението няма и доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а само цифрово посочване на текста. Той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да бъде доразвита в поддържана от касатора насока. Практиката по приложението на посочените текстове от ГПК и КТ е утвърдена, трайна и последователна. Тя се съблюдава от съдилищата и няма основание за промяната й.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1411 от 11.11.2009 година по гр.д. N1975/2009 година на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.