5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
С. 29.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 1360/2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Иванова от [населено място], подадена от пълномощника й адв. С. Х., срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в, № 772 от 15.05.2012г. по в.гр.д. № 2897/2011г. в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, ГО, 9 с-в, № 3093 от 20.05.2011г. по гр.д. № 4063/2008г. в частта, с която е осъдена М. Д. Иванова да заплати на С. И. И. на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойка в размер на 11 000 евро. От М. Д. е постъпила и частна жалба против определение на въззивния съд от 03.04.2012г.
Ответницата по касация С. И. И. от [населено място] в представения от пълномощника й адв. Я. А. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявения от С. И. И. против М. Д. Иванова иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 11 000 евро въззивният съд е приел, че до предявяване на иска ответницата не е изпълнила задължението си по т. 3.1 от предварителния договор да предаде владението върху апартамента на купувача. Клаузата за неустойка, на която ищцата се позовава, е първата хипотеза на т. 3.7 от договора, според която при неизпълнение на което и да е от задълженията по договора продавачите се задължават да възстановят на купувача полученото капаро и му заплащат неустойка в размер на 22 000 евро в срок от 5 календарни дни, считано от датата, определена като краен срок за подписване на окончателния договор. Ищцата се позовава на неизпълнение на т. 1.1 от договора, съдържащ задължение на продавачите да предадат на купувача владението на имота в двумесечен срок от сключване на предварителния договор и да им осъществят достъп за извършване на ремонт, както и на т. 3.4, съгласно която продавачите се задължават след подписване на договора да не прехвърлят и да не отдават под наем имота, да не извършват каквито и да било фактически и правни действия, които биха довели до увреждане на правата на купувача. След подробен анализ на представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели въззивният съд е приел, че едва на 04.11.2011г., след постановяване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ответницата М. Иванова е изпълнила задължението си по т. 3.1 от договора за предаване на владението върху процесния имот на купувача, което е било дължимо в двумесечен срок от сключването му. Съдът не е възприел възражението на ответницата за неизправност на купувача поради неизпълнение на задължението да осигури към датата на сключване на окончателния договор на възможността да заплати остатъка от продажната цена чрез банков кредит. Приел е, че дължимото от ответницата М. Иванова предаване на владението върху жилището и задължението на ищцата да заплати цената чрез отпуснат банков кредит не са в отношение на обусловеност или насрещност така, че неизпълнението на едната да възпрепятства търсенето на отговорност за неизпълнението от другата.
К. М. Иванова моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по материалноправните въпроси: налице ли е корелативна връзка между задълженията на двете страни по предварителен договор; има ли право продавачът на основание чл. 90 ЗЗД да откаже изпълнение на кое да е свое задължение по предварителния договор за продажба, при условие, че купувачът е в забава по отношение на задължението си да осигури средства за заплащане на остатъка от цената към определената за сключване на договора дата; налице ли е отговорност по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка от продавача на купувача при забавено изпълнение на кое да е задължение, ако в договора е предвидено, че такава отговорност се носи само при пълно неизпълнение и договорът е обявен за окончателен по съдебен ред, а към момента на постановяване на решението остатъкът от цената все още не е изплатена изцяло, т.е. налице е частично неизпълнение от страна на купувача; присъжда ли се неустойка, когато същата противоречи на морала; присъжда ли се неустойка, когато е налице злоупотреба с право; длъжен ли е съдът да се произнесе по въпроса за евентуално намаляване на неустойката, когато това е поискано от заинтересованата страна. На следващо място поставя процесуалноправните въпроси: длъжен ли е съдът да формира своите правни изводи по съществото на спора след преценка на всички относими доказателства по делото; необосновани ли са съжденията на въззивния съд, обусловили формирането на извода, че М. Иванова е предала владението на имота на 04.11.2011г.; нарушено ли е с това изискването за обоснованост на съдебните решения. Прилага решение № 1023/28.10.1998г. по гр.д. № 792/97г. ІІ г.о. ВКС с което е прието, че при наличието на уговорка между страните, че заплащането на остатъка от продажната цена ще стане при снабдяването на купувачите с нот. акт, законосъобразно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 297, ал. 1 ГПК /отм./, според който при иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключване на окончателния договор, съдът постановява решението, което замества окончателния договор при условие ищецът да изпълни задължението си. Касае се до задължения, произтичащи от едно и също правоотношение – предварителния договор, постановявайки едновременно изпълнение на престациите по чл. 90, ал. 1 ЗЗД вр.чл. 297, ал. 1, пр. 1 ГПК /отм./.
Предвид цитираното съдържание на приложеното решение ВКС намира, че не е налице твърдяното от касатора противоречие в съдебната практика по поставените материалноправни въпроси по прилагането на чл. 92, ал. 1 ЗЗД. В съответствие с приетото в приложеното решение, че правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен не е обвързано от изпълнение на насрещни задължения на другата страна, /т.к. съдът постановява едновременно изпълнение на поетите по договора задължения като замества липсващата им воля/, в настоящия случай въззивният съд е приел, че възражението на ответницата за неизправност на другата страна поради неизпълнение да осигури банков кредит към датата на сключване на окончателния договор /на която дата жалбоподателката не се е явила/ не съставлява неизпълнение. По нито един от поставените материалноправни въпроси не се констатира противоречие с приложеното решение, а част от въпросите съдържат доводи, които не са въведени с въззивната жалба и съобразно чл. 269 ГПК не са предмет на въззивното решение.
П. въпроси съставляват оплаквания за необоснованост и допуснато процесуално нарушение при постановяване на въззивното решение, но не са въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. М. или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства – т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. На ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски пред ВКС в размер на 450 лв.
Частната жалба на М. Д. е процесуално недопустима. В с.з. на 03.04.2012г. въззивният съд е постановил определение за приемане на представените писмени доказателства, разпитал е свидетелите по делото и е дал ход по същество. Частната жалбоподателка излага доводи, че въззивният съд е дал ход по същество без да допусне доведеният от жалбоподателката свидетел Х. Ц. да отговори на зададени от нея въпроси, отговорите на които според жалбоподателката са от значение за делото. Определението на съда за даване ход по същество на делото не е от категорията определения, подлежащи на самостоятелно обжалване – то не е преграждащо /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, нито е предвидено самостоятелното му обжалване /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/. Правилността на действията на съда по движението на делото се преценява при контрола за законосъобразност на постановеното по делото решение, който в касационната инстанция е обусловен от допускането на касационно обжалване. По изложените съображения частната жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в, № 772 от 15.05.2012г. по в.гр.д. № 2897/2011г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. Д. Иванова от [населено място] против определението от 03.04.2012г., постановено по в.гр.д. № 2897/2011г. на Софийски апелативен съд, ГО, VІІІ с-в, с което е даден ход по същество.
ОСЪЖДА М. Д. Иванова от [населено място] да заплати на С. И. И. 450 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: