О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
Гр. София, 18.12.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
Т. д. № 1653/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. А. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу решение № 1544/09.03.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 8985/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ състав, с което е потвърдено решение № 129769/25.05.2017 г. по гр.д.№ 65328/2016 г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 33 състав. С първоинстанционното решение е бил отхвърлен предявеният от касатора против ЗАД АРМЕЕЦ АД [населено място] иск с правно основание чл.208 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 22 481.68 лв. – застрахователно обезщетение за имуществени вреди за л.а. „Ауди А5” с ДК [рег.номер на МПС] , причинени при ПТП на 29.06.2016 г. в [населено място] по щета 13016030104289/2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2016 г.
В жалбата се съдържат подробни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, въз основа на които се моли за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена. Оспорват се решаващите изводи на съда за наличие на изключен риск съобразно общите условия към застрахователния договор, с оглед управлението на увредения автомобил от лице, което не притежава валидно свидетелство за управление, както и при проявена от същото груба небрежност. В тази връзка, касаторът поставя следните правни въпроси, по които моли обжалваното решение да бъде допуснато до касация, а именно: 1. Управлението на превозно средство от водач, който притежава валидно, но повредено свидетелство за управление на МПС, равнозначно ли е на управление на МПС без свидетелство за управление, което да обуслови приложението на чл.211 т.2 КЗ /отм./; 2. Какви са предпоставките свидетелството за управление на МПС да бъде прието за невалидно и такава предпоставка ли е физическата цялост на документа; 3. Представлява ли груба небрежност управлението на лек автомобил с превишена скорост, когато това е създало предпоставка за настъпване на имуществени щети. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по посочените въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в противоречие с практиката на ВКС /определения по т.д.№ 306/2015 г. на І т.о. и по т.д.№ 897/2017 г. на ІІ т.о., решения по гр.д.№ 387/2010 г. на ІV г.о. и по т.д.№ 3092/2014 г. на ІІ т.о./, което е довело и до очевидната му неправилност – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ЗАД АРМЕЕЦ [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване на решението за неоснователно, по изложени в депозирания писмен отговор съображения. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Съставът на въззивния съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, е приел, че водачът на увреденото МПС /лице, различно от ищцата/, причинил пътния инцидент, не е притежавал валидно свидетелство за управление, съобразно изричното вписване в представените по делото Справка-картон на водача, издадена от МВР, Сектор КАТ – ПП Варна и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1910/29.06.2016 г. Освен това, свидетелството е било и отнето, в резултат на наложени множество административни санкции с влезли в сила наказателни постановления. Следователно е осъществен предвиденият в т.14.15 от ОУ на застрахователя по застраховка „Каско” изключен риск, при който не се покриват щети по застрахованото МПС, а именно в случаите, когато то е управлявано от лице, което към момента на застрахователното събитие не притежава валидно свидетелство за управление или разрешение за управление на съответната категория и вид МПС или е лишено от правото да управлява МПС. Независимо от тези изводи, съставът на въззивния съд е установил и наличие на второ самостоятелно основание за освобождаване на застрахователя от отговорност – проявена от водача груба небрежност. Съдът е съобразил практиката на ВКС /решенията по гр.д.№ 387/2010 г. на IV г.о. и по т.д.№ 3092/2014 г. на II т.о./ относно грубата небрежност в гражданските правоотношения, и въз основа на нея е приел, че в случая формата на вината има значение, т.к. застрахованият е длъжен да не извършва действия, с които да увеличава поетия от застрахователя риск, както и да не допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи. Съгласно чл.207 ал.1 КЗ /отм./, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност и пр. Съдът е приел, че в случая автомобилът е бил предоставен за ползване на лице, лишено от право да управлява МПС и допуснало многократни нарушения на ЗДП, с ангажирана административно-наказателна отговорност. Освен това виновният водач е навлязъл в кръстовище с минимум 70 км/ч при червен светофар, нарушавайки чл.47 и чл.21 ал.1 ЗДП, не е успял да спре преди колоната чакащи автомобили, предприел е заобикалянето им чрез навлизане върху тротоара, при което ударил спрялата кола пред него, продължил да се движи по тротоара и навлязъл в кръстовището, където се блъснал в преминаващия на зелен светофар джип. При тези обстоятелства съдът е намерил, че застрахованият не е предприел всички необходими мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, съобразно т.50.3 от приложимите ОУ за застраховка “Каско” – водачът е действал съзнателно при избора си на скорост, увеличил е риска от произшествие, каквото е настъпило, поради което е налице проявена от него груба небрежност. Според съда е осъществена хипотезата на чл.207 ал.2 КЗ /отм./, при която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, с оглед предвиденото в клаузата на т.14.5 от ОУ, че когато застрахователното събитие е причинено от умишлени или извършени при груба небрежност действия, вкл. на лицето, което ползва застрахования автомобил, то е налице изключен риск и щети не се покриват. Съдът се е позовал и на нормата на чл.211 т.2 КЗ /отм./, според която застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на застрахователния договор, което е значително за интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в договора за застраховка.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения:
Първите два въпроса, формулирани от страна на касатора, касаят спора за валидността на свидетелството за правоуправление на водача на застрахования автомобил, с оглед приложението на чл.211 т.2 КЗ /отм./. Те нямат самостоятелно значение за изхода по делото и не се преценяват като обуславящи за решаващата воля на съда, доколкото, независимо от формираните по тях изводи, съдът е изложил и мотиви за проявена груба небрежност, преценена като основание да бъде отказано изплащане на застрахователното обезщетение. Освен това, в решението не са изложени съображения, дали констатираната по делото невалидност се дължи на липсата на физическа цялост на свидетелството за правоуправление, поради което поставените в този смисъл въпроси и по тази причина са неотносими към мотивите на решението. Липсата на надлежен правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК освобождава касационния съд от извършването на проверка за наличие на допълнителните критерии за достъп до касация, в този смисъл т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки това следва да се отбележи, че актовете на ВКС по чл.288 ГПК не съставляват практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Третият формулиран от касатора въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване на решението. Съдът не е приел, че грубата небрежност се изразява единствено в управлението на автомобила с превишена скорост – за нейно проявление е прието цялостното поведение на водача при конкретните обстоятелства и допуснатите множество нарушения на правилата за движение, довели до настъпване на увреждането, съобразно установения механизъм на ПТП. В допълнение, посочената практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е неотносима към поставения въпрос – с нея са дадени разрешения на други въпроси, свързани с грубата небрежност, а нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е цитирана изцяло бланкетно.
На последно място, обжалваното въззивно решение не отговаря на условията за очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, доколкото подобна преценка не следва директно от съдържанието на атакувания съдебен акт.
Предвид този резултат от предприетото от касатора обжалване, в полза на ответника по касация следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за защитата му пред тази инстанция, в размер на 300 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1544 от 09.03.2018 г. по в.гр.д.№ 8985/2017 г. на Софийски градски съд, ІІ състав.
ОСЪЖДА А. К. А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗАД АРМЕЕЦ [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 300 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: