Определение №740 от 43817 по ч.пр. дело №2571/2571 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 740

гр. София, 18.12.2019 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 04 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 2571 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „Банка ДСК“АД-гр.София ЕИК[ЕИК] срещу определение №861/ 09.10.2009 г. по в.ч.гр.д. №680/19 на ОС-Добрич, с което е потвърден отказът с определение №37 от 29.08.2019 г. на Съдията по вписванията при РС-Добрич да разпореди заличаване по молба на „Банка ДСК“АД на вписване на възбрана, вписана с вх.рег. №1371 от 22.02.2016 г., акт № 87 ,т.І, дв.вх. рег. 1361 върху недвижим имот ПИ с идентификатор № 72624.616.147 с площ от 312 кв.м., с адм.адрес: [населено място], ул.“Русия“№ 160А ,ведно с построена в имота многофамилна жилищна сграда с идентификатор № 72624.616.147.1 със застроена площ 161 кв.м..
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение , съдебният състав на ОС-Добрич се е позовал на следното:
Процесната възбрана, чието заличаване е поискано от страна на „Банка ДСК“АД е вписана по искане на ЧСИ с рег.№736 на КЧСИ с р-н на действие ОС-Добрич по изп. дело №20127360400216 ,с вх.рег. №1371 от 22.02.2016 г по искане на „Агенция за събиране на вземания“АД за обезпечаване изпълнението на задължения по ИЛ в размер на 508,88 лева, ведно със законната лихва от 25.04.2012 г. и 125 лева-разноски.
С постановление от 17.01.2017 г. на ЧСИ с рег.№737 на КЧСИ с р.н на действие ДОС по изп.дело № 20147370401575 описаният по –горе недвижим имот-собственост на длъжника Х. Р. И. е бил възложен на „Банка ДСК“АД в качеството й на взискател по изпълнителното дело, обявен за купувач на имота. Взискателят, на когото е възложен имотът, е изпълнил задълженията си по чл.495 ГПК и е внесъл в срок изцяло сумата ,дължима съгласно извършеното разпределение от 13.01.2017 г. и постановлението за възлагане на имота е надлежно вписано.
За да потвърди отказа от заличаване на процесната възбрана, вписана по искане на „Агенция за събиране на вземания“АД, съдът се е позовал на задължителната практика на ВКС-т.3 от ТР №1/2015 г. на ОСГТК, според която купувачът по влязлото в сила постановление за възлагане може да иска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако му е непротивопоставима и не брани права.
Според съда, от цитираното ТР следва, че приобретателят по постановлението за възлагане, ако иска заличаване на вписаните преди издаване на постановлението възбрани, следва да установи пред съдията по вписванията, че кредиторите, чиито възбрани са били вписани преди възбраната на конкуриращия взискател са били удовлетворени чрез плащане по разпределението, което се удостоверява от съответния СИ , издал постановлението за възлагане, както и това, дали има вписана преди публичната продан обезпечителна възбрана в полза на кредитор с непарично притезателно право върху имота/чл.19 ал.ЗЗД, чл.33 ал.2 ЗС, чл.87 ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС/. Не следвало да се заличават и възбрани,вписани в изпълнителното производство, преди извършването на самата публична продан , по която е възложен имотът. Всички тези обстоятелства се удостоверявали от СВп въз основа на проверка в книгите по вписванията в производството по чл.569,т.5 ГПК.
От изложеното е направен извод, че за да се уважи молбата за заличаване на вписването на процесната възбрана, молбата трябва да е придружена с удостоверение /или друг документ/ издаден от ЧСИ, че взискателят и присъединените по право и по молба кредитори са получили плащане по извършеното разпределение.Само в този случай и след справка от страна на СВп, че няма наложени преди публичната продан други изпълнителни възбрани и обезпечителни такива по искове за непарични притезателни права, молбата следва да бъде уважена.
Относно наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане до касация на обжалваното определение се сочат като релевантни за спора следните въпроси:
1. При липса на вписана преди публичната продан в изпълнителното производство обезпечителна възбрана, удовлетворяването на всички кредитори, вписали възбрана преди провеждане на проданта, представлява ли единствена предпоставка, за да се приеме, че вписаните възбрани не бранят права.
2. Следва ли купувачът по публичната продан в рамките на изпълнителното производство да доказва, в производството по молба за заличаване на вписана преди публичната продан възбрана, дали последната брани нечии други права, за да бъде тази възбрана заличена от СВп.
Твърди се, че в обжалваното определение е даден отговор различен от този в задължителната практика на ВКС-т.3 от ТР1/2015 на ОСГТК и практиката на ВКС-цитирани определения постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ВКС счита, че не е налице соченото основание за допускане до касация по следните съображения:
Въпреки, че поставеният от страна на касатора правен въпрос е значим за конкретния правен спор по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, в случая не е налице твърдяната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В т.3 от приетото Тълк. решение №1/10.07.2018г. по тълк.д.№1/2015г. на ВКС, ОСГТК, е разяснено, че „вписаните възбрани по реда на чл.397, ал.1, т.1 ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл.451 ГПК и чл.452, ал.2 ГПК, не се заличават след провеждане на публичната продан, освен в изрично предвидените от закона хипотези.” Тълкувателното решение на ВКС, ОСГТК, представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и същата не е в противоречие с приетото разрешение от въззивния съд в обжалваното определение. Съгласно т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д.№ 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК, вписана възбрана по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в изпълнително производство по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличава след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези, уредени в разпоредбата на чл. 31 ПВп: с писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението” или „по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи; при освобождаването на недвижимия имот от изпълнение без отпадане на самото основание за обезпечение и служебно заличаване на вписаната възбрана по искане на съдебният изпълнител, който е поискал налагането й /чл. 494, ал. 2 ГПК/; влизане в сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на възбраните по публични продани, извършени преди влизането в сила на съответното постановление или разпореждане-чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК; отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на производството по него и заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна -чл. 402 ГПК. Наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан, като осигуряват му по-ранна противопоставимост на правото на собственост – от вписването на най-ранната възбрана от кредитор, участвал в разпределението, а не от вписване на постановлението за възлагане, така и на всяко лице, имащо качеството кредитор на длъжника, чийто недвижим имот е под възбрана обезпечават удовлетворяването на имущественото субективно материално право, установено със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие.
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация и за отмяна на обжалвания отказ на СВп, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №861/ 09.10.2019 г. по в.ч.гр.д. №680/19 на ОС-Добрич, с което е потвърден отказът с определение №37 от 29.08.2019 г. на Съдията по вписванията при РС-Добрич да разпореди заличаване по молба на „Банка ДСК“АД на вписване на възбрана, вписана с вх.рег. №1371 от 22.02.2016 г., акт № 87 ,т.І, дв.вх. рег. 1361 върху недвижим имот ПИ с идентификатор № 72624.616.147 с площ от 312 кв.м., с адм.адрес: [населено място], ул.“Русия“№ 160А ,ведно с построена в имота многофамилна жилищна сграда с идентификатор № 72624.616.147.1 със застроена площ 161 кв.м..

. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

Оценете статията

Вашият коментар