1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 13.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1670 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] против Решение № 3 от 08.01.2015г. по в.т.д.№ 309/2014г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено решението по т.д.№ 40 /2013г. на ОС Габрово. С последното са отхвърлени предявените от кредитора [фирма] срещу длъжника „Многопрофилна болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация- Д.“Е.“ /н/ и Общинска банка“АД, [населено място] искове по чл.646,ал.2,т.2, т.1 и т.3 във вр. с ал.3 и ал.4,т.2 ТЗ за обявяване на недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на болницата: учредяването на договорна ипотека от длъжника в полза на банката на 15.10.2010г.; плащането на неизискуемо парично задължение в периода 08.10.2010г.-30.04.2011г. към банката във връзка с договор за банков кредит от 08.10.2010г. в размер на 9 051лв.; плащането на изискуеми парични задължения към банката за периода 08.05.2011-31.03.2012г. по същия договор за банков кредит. Отхвърлени са и предявените искове по чл.649,ал.2 ТЗ за осъждането на банката да върне в масата на несъстоятелността на платените от длъжника суми по договора за кредит.
В касационната жалба се поддържа твърдение за недопустимост на въззивното решение, поради ненадлежно процесуално представителство на длъжника в производството-вместо от управителните му органи с прекратени правомощия, от назначен от съда особен представител. Касаторът се позовава и на съществено нарушение на процесуалните правила. Искането е за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане от апелативния съд, респ. отмяна и уважаване на исковете, съответно уважаване на иска по чл.646,ал.2,т.2 ТЗ до размер на сумата 49 210.42лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искането за допускане на касационното обжалване за проверка допустимостта на постановеното решение, както и са посочени материалноправните въпроси: 1/ Кой е моментът на предоставяне на кредит на длъжника по смисъла на чл.646,ал.6,т.1 ТЗ, когато кредитът се усвоява на няколко части;2/ Следва ли да се счита за учредена едновременно с предоставянето на кредит ипотека, чието учредяване е предвидено като задължение на кредитополучателя в договора за кредит, но която е учредена след сключването на договора за кредит и след усвояване на част от кредита; подлежи ли на отмяна като относително недействителна такава ипотека по отношение на частта от кредита, която е усвоена преди учредяването на ипотеката; 3/ Липсва ли преферентен ефект при плащания, попадащи в хипотезата на чл.646,ал.2,т.1 и т.3 ТЗ /съов.подлежат ли тези плащания на отмяна като относително недействителни/ когато са извършени за погасяване на обезпечени с ипотеката задължения и тя попада в хипотезата на чл.646,ал.6,т.1 ТЗ. По всички въпроси посочената допълнителна предпоставка е по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Писмен отговор в срока по чл.287 ГПК е постъпил от [фирма]. С него се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
Въззивната инстанция е съобразила твърденията на ищеца в исковата молба – учредяване на ипотека от длъжника в несъстоятелност на 15.10.2010г. след договора за банков кредит, сключен на 08.10.2010г. като банката е знаела за неплатежоспособността на болница, поради което искането е за обявяване недействително по отношение на кредиторите учредената договорна ипотека на основание чл.642,ал.2,т.2 във вр. с ал.3 и ал.4,т.2 ТЗ; плащане от длъжника на неизискуемо парично задължение в периода 08.10.2010г.-30.04.2011г. в размер на 9 051лв. и на изискуемо парично задължение в периода 08.05.2011г.-31.03.2012г. в размер на 50 510лв. по договора за кредит, поради което на основание чл.646,ал.2,т.1 и т.3 във вр. с ал.3 и ал.4,т.2 ТЗ се иска обявяването на плащанията за недействителни и осъждането на банката да върне сумите в масата на несъстоятелността на основание чл.649,ал.2 ТЗ. Отчетени са възраженията на банката, че ипотеката е учредена едновременно с отпускането на кредита /чл.646,ал.6,т.1 ТЗ, изключващо приложението на ал.2,т.2 на текста на чл.646 ТЗ/, че не е знаела за неплатежоспособността на болницата, че не е извършено плащане на неизискуеми парични задължения, а изискуемите, които са платени, са обезпечени с ипотеката. Обсъдено е, че болницата е с открито производство по несъстоятелност по молба по чл.625 ТЗ от 18.11.2011г. с решение по чл.630,ал.1 ТЗ, постановено на 19.05.2012г. с начална дата на неплатежоспособността-01.01.2011г. и че исковете са предявени в рамките на преклузивния срок-на 20.05.2013г. Приети са за приложими сроковете по чл.646,ал.3 ТЗ на основание ал.4,т.1 от разпоредбата. За неоснователен е счетен поддържаният във въззивната жалба довод за ненадлежно представителство в процеса по отношение на болницата, като е обсъдено, че е бил назначен особен представител на основание чл.29,т.4 ГПК, тъй като управителните органи на дружеството са били заличени с решението по чл.711 ТЗ. По иска по чл.646,ал.2,т.2 ТЗ е обсъдено, че учредяването на договорната ипотека е било уговорено като задължение в договора за кредит и учредяването на ипотеката е обуславящо действието на договора за кредит и обезпечава всички суми по него, съответно при неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечението е уговорено, че банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем. Отчетено е, че изпълнението на договора за кредит става в зависимост от учредяването на ипотеката и по отношение на сумата, усвоена за погасяване на задълженията към НАП в размер на 49 210лв. По съображения за наличието на фактическия състав на чл.646,ал.6, т.1 ТЗ-учредяването на ипотеката е уговорено като предпоставка за упражняване на правата и в изпълнение на задълженията по договора за банков кредит, е прието, че ипотеката е учредена едновременно с отпускането на кредита и изводът за неоснователност на иска е потвърден. Обсъдено е, че плащанията, които ищецът счита за неизискуеми представляват такива за дължима възнаградителна лихва, за която в договора гратисен период /за разлика от главницата/ не е уговорен и плащането на начислената лихва е изискуемо ежемесечно. По отношение на плащанията, за периода 08.05.2011г. до 31.03.2012г. на изискуеми вноски за главница, лихва и неустойка е прието, че нямат преферентен ефект, тъй като вземанията на банката са обезпечени с договорната ипотека,т.е. банката е привилегирован кредитор по чл.722 ТЗ. Чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд е възприета тезата, обоснована с цитирана съдебна практика и доктрина, че банката като обезпечен кредитор се ползва с първа по ред специална привилегия съгласно разпоредбата на чл.722,ал.1,т.1 ТЗ, поради което погасяването на обезпеченото задължение не би могло да влоши положението на останалите кредитори и погасяването на предходен дълг на длъжника изцяло обезпечен чрез неуязвима от ретроактивността ипотека, не би могло да има преферентен ефект.От неоснователността на исковете за обявяване недействителността на сделките е изведен изводът и за неоснователност на обусловените искове почл.649,ал.2ТЗ.
Становището на състава на ТК на ВКС, че не е налице предпоставката за допускане на касационното обжалване за проверка допустимостта на обжалваното решение произтича от обстоятелството, че основание за преценка то да страда от такъв порок не е налице. На първо място, ненадлежното представителство, ако е налице, би обусловило неправилност на решението поради нарушаване на процесуални правила, което е извън проверката в настоящото производство. Наред с това на такъв порок може да се позове страна, чието право на участие и защита е било нарушено, а не насрещната страна по спора. Също така, въззивната инстанция е била сезирана и се е произнесла по наведения довод, поради което той следва да бъде предмет на обосновано общо основание за допускане на касационното обжалване. Касаторът не е навел и доводи за наличието на допълнителни предпоставки по чл.280,ал.1 във връзка с поддържания и в касационната жалба довод за недопустимост на решението.
Първите два материалноправни въпроса са поставени в контекста и акцента на усвояването на кредита на части. Такъв довод не е бил наведен ясно и конкретно в спора, поради което и въззивната инстанция е отказала да обсъжда предпоставките за уважаването на иска досежно частта от кредита-сумата 49 210лв., усвоена преди 15.10.2010г. /кредитът е усвоен на 08,11,20 и 25октомври/ Предоставянето на целият кредит и учредяването на ипотеката са разглеждани от съдилищата във взаимовръзка на обусловеност на усвояването на заема от осигуряване на обезпечаването му по уговорения начин, т.е. обезпечението е кредитирано като условие за предоставяне на средствата. Изводите са за липса на предходен-необезпечен дълг и че вземането по договора за кредит още от момента на сключването му е възникнало като обезпечено. Изведени от конкретиката на настоящия казус, въпросите са фактически такива, основани са на клаузите на договора, на спецификата на договарянето при учредяване на обезпечението с оглед необходимостта от погасяване на задължението към НАП /предвид разпоредбата на чл.264,ал.4 ДОПК/ и не предполагат принципен отговор
Искането за допускане на касационното обжалване по третия въпрос е неоснователно поради отсъствие на сочената от касатора /т.3 на чл.280,ал.1 ГПК/ допълнителна предпоставка. По въпроса за преценката кога с плащане на задължение се намалява имуществото, служещо за общо обезпечаване на задълженията на длъжника, произнасянето на въззивната инстанция е съобразено със задължителната практика на ВКС /Решение по т.д.№ 644/2008г. на ІІ т.о./, изрично цитирана от първоинстанционния съд, към чиито мотиви АС е препратил по реда на чл.272 ГПК. В същия смисъл е и практиката на ВКС по т.2 на чл.280 ГПК- Решението по гр.д.№ 235/2003г. на V гр.о., както и влезлите в сила решения по т.д.№ 641/2012г., 445/2011г. и 485/2012г. на АС Варна.
Не следва касаторът да носи отговорност за заплащането на поисканите в отговора на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна помощ от 18.05.2015г. и фактура, тъй като съгласно чл.16 възнаграждението е платимо по банков път по посочената банкова сметка, а документ за плащането не е представен-т.1 от ТР№ 6/2012г .
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 3 от 08.01.2015г. по в.т.д.№ 309/2014г. на АС Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: