Определение №749 от 42654 по търг. дело №36/36 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№749

София.11.10.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 36/2016 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1886 от 14.08.2015 г. по т.д.№ 791/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 1948 от 21.12.2014 г. по т.д. № 2255/2014 г. на Софийски градски съд, VІ-7 състав за отхвърляне на предявения срещу [фирма], ЕИК [ЕГН] иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на всички решения, взети на проведеното на 29.03.2014 г. Общо събрание на акционерите.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за касирането му и постановяване на решение по същество за уважаване на предявения иск, с присъждане на разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси: 1. Кои са минимално необходимите индивидуализиращи данни за дадено физическо лице, които еднозначно да го идентифицират, респ. достатъчно ли е посочването само на три имена, за да бъде едно физическо лице еднозначно индивидуализирано в качеството му на пълномощник; 2. Съставляват ли безналичните акции самостоятелен вид акции, различен от поименните акции. При противоречие между вида акции, както същите са посочени като част от задължителното съдържание на Устава и фактическото положение, кое от двете – Уставът или фактическото положение са меродавни при определяне вида акции и оттам начина на идентификация на притежателите им; 3. При противоречие между разпоредбата на чл.226 ТЗ, предвиждаща, че пълномощното за представителство на акционер в общото събрание на акционерно дружество следва да бъда писмено и разпоредба в Устава, предвиждаща изискване за „изрично писмено пълномощно”, коя от разпоредбите има приоритет. Какво следва да бъде съдържанието на пълномощно за представителство на акционер в ОСА, нерегулирано от специален закон, за да отговаря на изискването за изричност и 4. Допустимо ли е съдът да обсъжда и да се произнася по непредявено от ответника възражение и по въпрос, който не е бил спорен между страните. По първия въпрос се поддържа допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, алтернативно т.3; по втория и четвъртия въпроси – т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, а по третия въпрос – т.3 или т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване, а по същество поддържа доводи за неоснователност на жалбата. Съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и поради това е процесуално допустима.
За да отхвърли предявения от И. Г. иск с правно основание чл.74 ТЗ и в този смисъл да потвърди постановеното първоинстанционно решение, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че при провеждане на процесното ОСА на ответното дружество не са допуснати релевираните в исковата молба нарушения, водещи до отмяна на приетите решения. След преценка на доказателствения материал по делото, доводите на ищеца за ненадлежно представляване на ОСА на мажоритарния акционер – [фирма], К., от страна на лигитимиралия се с нотариално заверено пълномощно/ при извършена нотариална заверка съобразно законодателството на К./ Д. Т. Б., са отхвърлени изцяло. Счетено е, че упълномощаването е в изискуемата от чл.226 ТЗ и от чл.14, ал.1 от Устава писмена форма, като упълномощаването е изрично – за конкретното ОСА на 29.03.2014 г., а индивидуализацията на пълномощника с трите му имена е достатъчно. Изложени са съображения, основани на норми от Закона за гражданската регистрация, че липсата на посочено ЕГН и подпис на пълномощника в случая не опорочава индивидуализацията на пълномощника на представляваното дружество акционер, а волята на упълномощителя е ясно изразена.
Изложени са и допълнителни съображения във връзка с неприложимостта на специалните изисквания относно съдържанието на пълномощното, въведени в чл.115 ЗППЦК.
Въззивният съдебен състав е преценил като неоснователни твърденията на ищеца във връзка с изискуемия от ТЗ кворум за провеждане на процесното ОСА, както и доводите във връзка с идентификацията на акционерите и броя на притежаваните от тях акции. Съпоставяйки представената по делото книга на акционерите, водена от Централния депозитар и списъка на присъстващите на процесното ОСА, съдебният състав е приел, че при спазване на чл.227, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.221, т.1 ТЗ на събранието са представлявани повече от 50 % от притежаващите акции, а констатираните незначителни разлики между удостовереното в протокола за присъствие и книгата на акционерите, не води до промяна в изискуемия от закона кворум.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първият правен въпрос, относим към надлежната индивидуализация на физическото лице, участвало в процесното ОСА като пълномощник на акционера [фирма], е релевантен към правилността на изведените от въззивната инстанция изводи за спазване на изискуемата от ТЗ и от Устава форма на пълномощното и за надлежно упълномощаване на физическото лице Д. Т. Б. да представлява този акционер на проведеното на 29.03.2014 г. общо събрание. Това е така, тъй като посочените изводи са изведени от АС – София след конкретна преценка на релевантните към това основание по чл.74 ТЗ факти и на конкретни доказателства, при съобразяване на въведените в закона и в устава изисквания за форма на пълномощното, както и на предвидените основни данни за гражданска регистрация на физическите лица, регламентирани в Закона за гражданската регистрация.
От друга страна, този въпрос не би могъл да се приеме и като относим към изхода на делото, тъй като въззивният съд не е изложил съображения за еднозначно индивидуализиране на физическото лице пълномощник, а е извел извод за съответствие на пълномощното с изискванията на ТЗ и на устава на ответното дружество и за надлежното упълномощаване на Б. за представителство на мажоритарния акционер при вземането на решения по обявения дневен ред за процесното ОСА, вкл. и след тълкуване волята на упълномощителя.
Вторият правен въпрос е ирелевантен към предмета на делото и към атакуваното въззивно решение, тъй като съдебният състав не е формирал правни изводи по такъв въпрос, които да са обусловили изхода на спора по конститутивния иск. Извършена е единствено преценка на доказателствата по делото, в резултат на която е даден отговор на доводите на страните във връзка с редовността на проведеното ОСА и законосъобразността на приетите решения.
Въпросът относно съдържанието на пълномощно за представителство на акционер в ОСА, за да отговаря на изискването за изричност, както и за приоритета на законова или уставна норма при противоречие между тях, е изведен от касатора въз основа на поддържани от него доводи, които обаче не са възприети от въззивната инстанция. Независимо от относимостта на така поставения въпрос към основанията по чл.281, т.3 ГПК, е необходимо да се посочи, че в случая въззивният съд не е обективирал становище за противоречие между ТЗ и устава на дружеството – ответник във връзка с формата на упълномощителната сделка, нито е налице произнасяне по това, коя норма има приоритет при противоречиво регламентиране.
Основният селективен критерий е недоказан и по процесуалноправния въпрос, касаещ произнасянето на съда в рамките на предмета на делото. Този въпрос е изведен от касатора в резултат на неточно интерпретиране на заявеното с първоначалния и с допълнителния отговор на исковата молба становище на ответното дружество относно формата на упълномощаването съобразно въведеното в ТЗ и в Устава изискване. От друга страна, от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е видно, че въпросът е основан на твърденията на касатора за неправилност на атакувания съдебен акт. Що се отнася до доводите за недопустимост, за който порок съдът е длъжен да следи и служебно в рамките на производството по чл.288 ГПК, в случая липсват данни, въз основа на които да се приеме вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1886 от 14.08.2015 г. по т.д.№ 791/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар