2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София11.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1571/2017 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 67 от 16.03.2017 г. по т.д. № 191/2016 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъдят направените пред Окръжен съд – Русе разноски за адвокатско възнаграждение.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението. Твърди се невярност на констатацията на АС-В.Търново за липса на направено искане за присъждане на разноски както в отговора на исковата молба, така и в последното по делото заседание пред първата инстанция. Претендира се отмяна на определението и уважаване на молбата по чл.248 ГПК в тази част.
Ответникът по частната жалба – [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение, постановено по реда на чл.248 ГПК.
За да откаже да присъди претендираното от първия ответник /сега частен жалбоподател/ адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция, въззивният съдебен състав е преценил, че такова искане не е надлежно заявено в производството пред Окръжен съд – Русе. Прието е, че молбата за изменение на решението в частта за разноските в тази й част е неконкретизирана и е основана на голословни твърдения, а искането за присъждане на разноски за трите инстанции, обективирано в отговора на касационната жалба /при първоначалното касационно обжалване/ е несвоевременно въведено.
Определението е правилно. При постановяването му въззивният съдебен състав прецизно е преценил процесуалните действия на дружеството – частен жалбоподател пред първата инстанция. Напълно необосновано е твърдението в жалбата, че искане за присъждане на разноски за производството пред Окръжен съд – Русе е направено както в отговора на исковата молба, така и в последното публично съдебно заседание по първоинстанционното дело. Това твърдение е в пълно несъответствие с данните по делото и обективираните искания в отговора на исковата молба и в отговора на допълнителната искова молба. Изрично следва да се отрази, че в последното публично заседание пред ОС-Русе дружеството – частен жалбоподател не е представлявано от своя процесуален пълномощник, което сочи на голословност на доводите за направено в това заседание искане по чл.78 ГПК. При липса на надлежно искане във връзка с отговорността за разноските, не следва да се преценяват доводите за представени по делото доказателства за действително сторени такива за процесуална защита пред първата инстанция.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 67 от 16.03.2017 г. по т.д. № 191/2016 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: