3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
С. 28.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 22/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници” [населено място], подадена от процесуалния представител юрисконсулт Г. Д., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-А възз. с-в, от 11.07.2011г. по в.гр.д. № 14320/2010г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 55 с-в, от 18.10.2010г. по гр.д. № 9241/2010г., с което са уважени предявените от Я. Г. Д. против Агенция „Митници” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Я. Г. Д. от [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от Я. Г. Д. против Агенция „Митници” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че е нарушена синдикалната закрила по чл. 333, ал. 4 КТ. Приел е, че ответникът като страна по К. от 10.05.2008г., действащ и към 23.09.2009г., е обвързан от уговореното в чл. 16, ал. 1 К. условие за прекратяване на трудовото правоотношение с член на синдикалната организация поради съкращаване на щата само след предварително писмено съгласие от Ф „Т.”. Приел е, че работодателят е знаел за членството на ищеца в синдикалната организация на КТ „Подкрепа”, въз основа на получен учредителен протокол за създаване на тази секция на 10.04.2002г., но не е поискал съгласие за уволнението на ищеца от ръководството на синдикалната организация. Н. от ищеца на декларация, дали се ползва със закрила по чл. 333 КТ не освобождава работодателя от задължението му да поиска съгласие за уволнението, а и при наличието на К. работодателят е следвало да поиска сведение по отношение на всяко от лицата, предложени за уволнение, дали е член на синдикална организация – страна по договора.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Агенция „Митници” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „коя страна трябва да докаже, че в резултат на незаконно уволнение ищецът е претърпял имуществени вреди /пропуснати ползи/, изразяващи се в пропуснато трудово възнаграждение за период от 6 месеца след незаконното уволнение”, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „трябва ли работодателят да иска сведение от синдикалната организация дали предложените за уволнение лица са нейни членове, след като работодателят е дал възможност на всяко едно лице да декларира дали е член на синдикалната организация” и „следва ли да се обсъжда като доказателство по делото електронен документ на хартиен носител, който не е заверен.”
Първият от поставените въпроси касае доказателствената тежест по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и е от значение за решаването на делото, но не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. С приложеното решение № 66/2010г. І г.о. ВКС е прието, че по претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже твърдението си за оставане без работа поради уволнението. В. съд по настоящото дело е уважил иска за присъждане на обезщетение за безработица през 6-месечния срок след уволнението въз основа на извършена от първоинстанционния съд констатация по трудовата книжка на ищеца, от която е установено оставането му без работа след уволнението. Ако ответникът твърди обратното, в негова тежест е да проведе насрещно доказване, което може да е непълно, а само да създава съмнение в осъществяването на твърдените от ищеца факти. В. съд е разпределил доказателствената тежест при точно прилагане на разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и в съответствие с приложената съдебна практика.
По втория въпрос касаторът не е обосновал наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, а именно разглеждането на делото да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 333, ал. 4 КТ в точния й смисъл и съгласно съдебната практика. Задължение на работодателя е да събере предварителна информация дали е налице някое от основанията за закрила по чл. 333 КТ по отношение на работниците и служителите, определени за уволнение. В този смисъл например е решение № 613 от 15.10.2010г. по гр.д. № 1820/2009г. ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Закрилата може да отпадне само когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение относно обстоятелството, за което се предвижда закрила, но не и когато не е подал исканата информация – в този смисъл е решение № 492/17.06.2010г. по гр.д. № 477/2010г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Последният от поставените въпроси е във връзка с представен по делото списък на членовете на КТ „Подкрепа” към синдикалната секция към Т.-С.. Изводите на въззивния съд за членството на ищеца в синдикалната организация са основани не на този документ, а на представен по делото учредителен протокол за учредяване на синдикалната организация, в който ищецът е посочен сред учредителите. Поради това и предвид дадения по-горе отговор на предходния въпрос, /относно задължението на работодателя да събере предварителна информация дали е налице някое от основанията за закрила по чл. 333 КТ по отношение на работниците и служителите, определени за уволнение/, въпросът за доказателствената стойност на представен по делото незаверен електронен документ на хартиен носител, не е от значение за решаването на делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-А възз. с-в, от 11.07.2011г. по в.гр.д. № 14320/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: