Определение №759 от 42656 по търг. дело №3700/3700 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№759
гр. София, 13.10.2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на пети октомври , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3700/15 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
С касационна жалба от страна на пълномощника на К. Г. К. е обжалвано решение №214 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 2618/14 на САС, ГК, с което е отменено решение № 1891/19.03.2014 г. по гр.д. № 12708/2012 на СГС, ГК в осъдителната му част и вместо него, въззивният съд се е произнесъл като е отхвърлил иска на касатора предявен на основание чл.208 ал.1 КЗ-отм. , с който се претендира да бъде осъден ЗД БУЛ ИНС АД-София да му заплати 42 000 лева–обезщетение по застраховка автокаско, с оглед настъпване на 23.03.2010 г. на застрахователното събитие-кражба на л.а „Фолксваген” , модел „Туарег” с рег. [рег.номер на МПС] .
Ответната страна по жалбата не изпраща писмен отговор.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивното решение, съставът на САС е приел, че между ищеца К. Г. К. и ответното застрахователно дружество [фирма] е възникнало правоотношение по имуществена застраховка „автокаско” до размер на 50 000 лева, включваща и риск „кражба”, основано на придобиване собствеността върху л.а „Фолксваген” , модел „Туарег” с рег. [рег.номер на МПС] и добавък към основната полица, издаден от ответното дружество-застраховател на 23.03.2010 г.. Не се оспорва настъпване на 23.03.2010 г. на застрахователното събитие-кражба на л.а „Фолксваген”, модел „Туарег” с рег. [рег.номер на МПС] . Въззивният съдебен състав не е възприел липсата в ОУ на застрахователя за този период и този тип застраховки на уговорка за наличие на подновена пасивна маркировка за обстоятелство, водещо до невъзникване на подобно задължение за собственика на застрахованото МПС като условие за плащане на самото обезщетение при настъпване на застрахователното събитие. Позовал се е на наличието на подобна клауза в самата основна комбинирана застрахователна полица № А 0709018180920050869, издадена от ответника на праводателя на ищеца- [фирма], въз основа на която е сключен и процесния добавък към нея, с оглед прехвърлянето на собствеността върху застрахования автомобил на ищеца. Ето защо при положение, че това отлагателно условие: неподновяването на информационното обслужване на пасивната маркировка”С. М.”, не е осъществено към датата на настъпване на застрахователното събитие кражба, то изискуемостта на вземането за застрахователно обезщетение не е настъпило и искът се явява неоснователен.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат като обуславящи изхода по спора два правни въпроса, които обобщено се свеждат до това : дали неподновяването на информационното обслужване на пасивната маркировка”С. М.” е основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие кражба, при липса на такава уговорка в ОУ на застрахователя относно имуществена застраховка „автокаско” .
Тези въпроси нямат характеристиката на правни по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, т.е. такива по тълкуването на правна разпоредба, с оглед приложението на съдържащата се в нея съответна общозадължителна правна норма. Това е така, доколкото отговорите им са обусловени от конкретните факти по конкретния спор. В този смисъл и според самата формулировка става въпрос за оплаквания за допуснати нарушения по прилагането на материалния закон към конкретните факти и до необоснованост на изводите на решаващия съд, което обаче не обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, а на основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК, които са ирелевантни във фазата на преценка по реда на чл.288 ГПК. Липсата на конкретно формулиран правен въпрос, който да се явява от значение за изхода на конкретния правен спор, съгласно ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК, само по себе си е основание за отказ от допускане на касационно обжалване.
Само с оглед правна яснота следва да се отчете, че принципно в търговското право, част от което е и застрахователното, при противоречиво съдържание на Общите условия и индивидуално уговореното важи правилото на чл.298 ал.3 ТЗ , т.е. прилага се индивидуално уговореното/ в случая съдържанието на застрахователната полица/.
С оглед изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №214 от 30.01.2015 г. по гр.д. № 2618/14 на САС, ГК.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар