4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
София, 07.05.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 391 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1170 от 06.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 204 от 21.12.2011 година по гр.д. № 512/2011 година на Варненски апелативен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по иск, предявен от З. Г. К. от [населено място] за признаване на установено, че в качеството му на купувач е заплатил на К. А. В. от [населено място] в качеството му на продавач сумата 100000 евро, съставляващи продажна цена по нот. акт № 41от 2009 г., а постановеното по иска решение № 987 от 20.07.2011 г. по гр.д. № 2101/2010 г. на Варненски окръжен съд е обезсилено като недопустимо. Обективно съединеният иск с правно основание чл. 179, ал.1, пр. ІІ-ро ЗЗД, предявен от З. Г. К. от [населено място] против К. А. В. от [населено място] за заличаване на ипотека, вписана по нот. акт № 41, т.1, рег. № 640, д. № 37 от 2009 г е отхвърлен като неоснователен.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по прецесуалноправния въпрос относно правния интерес на длъжника по парично задължение от иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване несъществуване на вземането, когато за същото вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.
Отрицателния иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповед за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл. 124, ал.1 ГПК кредиторът оспори вземането.
В производството по иска по чл. 124, ал.1 ГПК, ищецът длъжник може да поиска спиране на допуснатото незабавно изпълнение или да поиска спиране по реда на чл. 420, ал.2 ГПК от съда, постановил незабавното изпълнение.
Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че вземането не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането – законът презумира, че вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за изпълнение не може да влезе в сила.
След изтичане на срока по чл. 414, ал.2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува е недопустим.
Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не тече срок по чл. 415, ал.1 ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване в исков процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане е недопустим и подлежи на прекратяване на основание чл. 126, ал.1 ГПК.
В обжалваното въззивно решение на Варненски апелативен съд е прието, че преди предявяване на иска на 17.08.2010 г., ответникът се е снабдил по реда на заповедното производство с изпълнителен лист срещу ищеца въз основа на нот. акт № 41, т.1, рег. № 640, д. № 37 от 2009 г. за уговорената в акта продажна цена на имота. Прието е, че за започналото въз основа на изпълнителния лист принудително изпълнение ищецът е узнал на 23.11.2010 година, както и че не е атакувал заповедта за незабавно изпълнение по реда на чл. 419 ГПК. Формиран е извод, че с влязъл в сила съдебен акт – заповедта за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл. 417 ГПК, ищецът е признат за длъжник по нотариалния акт за покупко-продажба и е осъден да заплати сумата 100000 евро, поради което няма правен интерес от установителния иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и производството по делото е прекратино в тази му част, а доколкото с влязлата в сила заповед за изпълнение между страните е установено, че ищецът е длъжник за процесната сума, то искът по чл. 179, ал.1 ЗЗД за заличаване на вписаната ипотека е отхвърлен като неоснователен.
В касационната жалба против въззивното решение, подадена от З. Г. К. се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод за недопустимост на иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен преди изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал.2 ГПК, както и че вземането на кредитора е установено с влязъл в сила съдебен акт.
Ответникът по касационната жалба К. А. В. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания срещу въззивното решение за основателни.
Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 124, ал.1 ГПК, неправилен е изводът на въззивният съд, че след издаване на заповедта за изпълнение, длъжникът няма правен интерес от отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането.
Правилно, в съответствие с доказателствата по делото (молба от 23.11.2010 г. до Варненски окръжен съд за спиране на изпълнението), въззивният съд е приел, че ищецът е узнал за издадената заповед за изпълнение на 23.11.2010 г. Неправилен обаче е изводът, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, тъй като не е атакувана от длъжника в срока по чл. 419 ГПК. Към момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение – на 17.08.2010 г., длъжникът вече е предявил иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за несъществуване на вземането, поради което заповедта за незабавно изпълнение не е влязла в сила. Искът по чл. 124, ал.1 ГПК е предявен своевременно, предвид което изводът, че е недопустим е неправилен.
Неправилен е и изводът за неоснователност на иска с правно основание чл. 179, ал.1 ЗЗД, тъй като с влязлата в сила заповед за изпълнение между страните е установено, че ищецът е длъжник за процесната сума. Действително, искът за заличаване на ипотеката не е самостоятелен – той винаги е последица от спора за съществуване на вземането. В конкретния случай обаче няма влязла в сила заповед за изпълнение, поради което въпросът за основателността на иска по чл. 179, ал.1 ЗЗД следва да бъде разрешен след произнасяне на съда по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на предявените искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 179, ал.1 ЗЗД.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 204 от 21.12.2011 година по гр.д. № 512/2011 година на Варненски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: