4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 14.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2249/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. М. М. от [населено място] срещу частта от решение № 75 от 10.01.2013 г. по гр. д. № 3806/2012 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Е. М. срещу определение от 29.06.2012 г. по гр. д. № 12551/2011 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на Е. М. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното в производството по гр. д. № 12551/2011 г. решение № 2327 от 04.04.2012 г. в частта за разноските чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.36, ал.4 ЗА.
В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като се поддържат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неговата неправилност.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с въпроса присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, когато страна е уговорила, но не е представила доказателства за заплащане на възнаграждението. Искането за достъп до касация е основано на твърдения, че въззивното определение е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС в определение № 46/08.02.2011 г. по ч. гр. д. № 37/2011 г. на ІІ г. о. и че поставеният въпрос е решен противоречиво в представени с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК определения на ВКС.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Производството по частната касационна жалба е спряно на основание чл.292 ГПК с определение № 488 от 08.07.2013 г. до приключване на тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Посоченото тълкувателно дело е приключило с постановяване на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., с което е отпаднала пречката за развитие на производството по частната касационна жалба и налага неговото възобновяване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на Е. М. срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК първоинстанционно определение, с което е отказано изменение на решението по гр. д. № 12551/2011 г. на Софийски градски съд в частта за разноските, Софийски апелативен съд е приел, че не е налице основание за присъждане на поисканите от страната разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като в представения по делото договор за правна защита и съдействие № 02307/07.07.2010 г. липсват данни за плащане на възнаграждението и фактът на плащане не е доказан с други доказателства, извън договора. Като се е позовал на създадена при действието на ГПК от 2007 г. практика на ВКС, въззивният съд е мотивирал становище, че на възстановяване по силата на чл.78, ал.1 ГПК подлежат само действително направените преди постановяване на крайния съдебен акт в съответната инстанция разноски и че това правило не се дерогира от предвидената в чл.36, ал.4 ЗА възможност за договаряне на резултативно адвокатско възнаграждение, тъй като тази разпоредба регулира само начина на уговаряне на възнаграждението между страната и нейния процесуален представител, но не и материята относно присъждането на разноските в гражданския процес.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед решаващите изводи на въззивния съд формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос дали присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезите на чл.78 ГПК е обусловено от представяне на доказателства за изплащане на възнаграждението е от значение за изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Не е осъществена обаче специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка, на която се позовава частната жалбоподателка.
Отговор на поставения правен въпрос е даден с приетото от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. Според т.1 от цитираното тълкувателно решение, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. В съобразителната част на решението е прието, че изводът за присъждане само на реално платените от страната разноски за адвокатско възнаграждение не противоречи на чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата, който предвижда отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение до приключване на делото в зависимост от неговия изход по договаряне на страната и нейния процесуален представител, но не предпоставя разширително тълкуване на разпоредбата на чл.78 ГПК. В т.1 от тълкувателното решение се съдържа произнасяне и по въпроса за доказването на разноските за адвокатско възнаграждение. Произнасянето е в смисъл, че в зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане на възнаграждението – в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен банков превод.
Обжалваният съдебен акт не противоречи, а съответства на формираната с Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна практика. Изводът на въззивния съд за отсъствие на законово основание по чл.78 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е обусловен от съдържанието на представения пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 07.07.2010 г. между Е. М. и процесуалните й представители по делото адв. Ив. Й. и адв. Е. Е., с който е уговорено адвокатско възнаграждение, платимо при условията на чл.36, ал.4 ЗА. В договора липсва вписване възнаграждението да е платено в брой и няма други доказателства, установяващи превеждането му по банков път. При тези обстоятелства постановеният с определението правен резултат кореспондира с разрешенията в приетото от ОСГТК на ВКС тълкувателно решение, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 2249/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 75 от 10.01.2013 г. по гр. д. № 3806/2012 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на Е. М. М. срещу определение от 29.06.2012 г. по гр. д. № 12551/2011 г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на искане за изменение по реда на чл.248 ГПК на решение № 2327 от 04.04.2012 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :