О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
Гр. София, 15.12. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 08.12.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч.т.д. № 2196/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на М. В. Б. от [населено място] и П. 006 Е. [населено място], подадени чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 5/25.01.2016 г. по т.д.№ 3109/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I отделение, с което са оставени без разглеждане молбите на частните жалбоподатели с правно основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК, евентуално – чл.304 ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение № 342/25.02.2013 г. по т.д.№ 4515/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТК, 9 състав, с което, в хипотезата по чл.705 ал.2 пр.2 ТЗ, е било отказано утвърждаване на план за оздравяване на предприятието на А. КОМПЮТРИ Е..
В частните жалби се сочи, че определението е неправилно, в частност незаконосъобразно, и се моли за неговата отмяна, по подробно изложени съображения. Развиват се доводи в защита на поддържаната от жалбоподателите теза, че решението по чл.705 ТЗ за утвърждаване на оздравителен план в производство по несъстоятелност се ползва със сила на пресъдено нещо, че правилата на съдебната спогодба са неотносими спрямо него, както и че постановките на ППВС № 2/29.09.1977 г. са приложени от съда формално, без да се отчита, че същото не би могло да обхваща производството по несъстоятелност, каквото не е съществувало при приемането му.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частните жалби са допустими – насочени са против подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2, изр. последно от ГПК, изхождат от легитимирани страни и са депозирани в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК.
Разгледани по същество, същите са неоснователни.
За да прецени подадените молби за отмяна като процесуално недопустими, съставът по т.д.№ 3109/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО е посочил, че макар Глава ХХІV от сега действащия ГПК да е озаглавена „Отмяна на влезли в сила решения”, това не означава, че възможен предмет на така уреденото извънинстанционно производство са всички съдебни решения. То е допустимо само по отношение на тези от тях, на които е присъща сила на пресъденото нещо, т.е. единствено за постановените в исков процес – независимо от вида на иска и конкретния резултат от разглеждането на въведеният с него спор по същество. В този смисъл съдът се е позовал на задължителните постановки по т. 2 на ППВС № 2/29.ІХ.1977 г., които не са изгубили правно значение и при действащия ГПК. В случая предмет на отмяна е решение, с което е отказано утвърждаване на план за оздравяване на предприятието на длъжника А. КОМПЮТРИ Е. (понастоящем в несъстоятелност). Посочено е, че ако влязлото в сила решение би било в противоположен смисъл, т.е. за утвърждаване на плана за оздравяване на предприятието на длъжника, същото винаги би имало за своя последица прекратяване на производството по несъстоятелност /чл.707 ал.1 ТЗ/, което го приравнява към определението за одобряване на съдебна спогодба. Последната – съгласно изричната разпоредба на чл.234 ал.3 ГПК – има значението на влязло в сила решение. По аргумент за противното, такова значение не би могло да има онова влязло решение на съда, с което е отказано да бъде утвърден съответният оздравителен план. В този случай се преминава към следващия етап на производството – постановяването на решение по чл.710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено, по следните съображения:
Не подлежи на съмнение обстоятелството, че с решението по чл.705 ал.2 ГПК не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, както и че решенията в производството по несъстоятелност по ТЗ се характеризират със специфики, които ги отличават от тези в производствата, уредени в ГПК. Само от последното обаче не могат да се черпят доводи, че те могат да бъдат предмет на извънинстанционен контрол. Настоящият съдебен състав споделя становището, че решението относно утвърждаване на план за оздравяване на предприятието на длъжника в производство по несъстоятелност е с охранителен характер, макар да не покрива всички негови белези. Решенията, постановени в производствата по безспорна /а и спорна/ съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава ХХІV ГПК, в този смисъл са задължителните постановки на ППВС № 2/29.ІХ.1977 г. и ТР-ОСГТК-ВКС № 7/31.07.2017 г. Предвид особения характер на атакуваното по реда на чл.303 и сл. ГПК влязло в сила решение, от съществено значение за преценката, че не се касае за акт, който подлежи на отмяна, са също и последиците на решението за отказ да се утвърди оздравителен план в хипотезата на чл.705 ал.2 пр.2 ТЗ, на които се е позовал съставът на ВКС в обжалваното определение.
Неоснователни са оплакванията в частните жалби, че ППВС № 2/1977 г. не следва да се прилага в случая. Постановлението съдържа принципни постановки, съобразени от предходния състав на ВКС, съгласно които, за да подлежи на отмяна, влязлото в сила съдебно решение на първо място следва да разрешава предявен пред съда материалноправен спор – обстоятелство, което в случая не е налице. Що се отнася до аналогията между оздравителния план и съдебната спогодба, тя не се преценява като определяща за обжалвания краен резултат.
Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5/25.01.2016 г. по т.д.№ 3109/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: