Р Е Ш Е Н И Е
№ 778
София, 23.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1604 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д., от гр. С., срещу решение от 29.10.2007 г. по гр.д. № 4288 /2006 г. на Софийски градски съд, ІV „д” г.о., с което е отменено решение от 17.08.2006 г. по гр.д. № 5144 /2004 г. на Софийския районен съд, в което са отхвърлени предявените от П. Д. Д. срещу Ю. К. Д. с последен известен адрес в гр. С. и срещу В. В. К. с адрес в гр. С. искове за прогласяване на висящата недействителност на договора от 10.05.2004 г., по посочен нотариален акт с № 8 от същата дата, по нот. дело № 384 на нотариус с район на действие този на районен съд гр. С. като сключен в нарушение на чл.23 СК и въззивният съд е осъдил П. Д. Д. да заплати на В. В. К. разноски, както и по сметка на бюджета на СРС и на СГС по 257 лева изплатен хонорар на назначения по реда на чл.50 ГПК процесуален представител на Ю. К. Д. и по 3 лева държавна такса по служебно издадените изпълнителни листове в полза на двете съдилища.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на чл.23 СК : според жалбоподателя основният спор по делото е дали процесният апартамент е семейно жилище, за което въззивният съд е достигнал до противоречиви изводи, като е кредитирал показанията на доведените от ответниците свидетели без да ги прецени с оглед обстоятелството, че те са заинтересувани от изхода на спора в полза на ответниците, т.к. са представители на фирмата – посредник и без да съобрази тяхната противоречивост, както и това, че те не са с юридическо образование и че с по едно посещение в имота те нямат адекватна представа за личния живот и семейното жилище, за разлика от свидетелите, доведени от жалбоподателя, които са близки на семейството на П. Д. Д. и Ю. К. Д. и имат дългогодишни наблюдения. Жалбоподателят иска обжалваното решение да бъде отменено, исковете му – уважени и да му бъдат присъдени разноски.
Процесуалният представител на Ю. К. Д. оспорва жалбата, като твърди, че в обжалваното решение не са допуснати посочени касационни основания, и че въззивният съд е отхвърлил исковете, не защото е приел извод, за това че жилището е семейно, а защото е приел, че за атакуваната сделка не важат ограниченията на чл.23 СК. Иска от касационния съд да остави в сила обжалваното решение и да и присъди възнаграждение за служебен защитник.
Процесуалните представители на В. В. К. оспорват жалбата и също твърдят, че изложените оплаквания са изцяло неоснователни и че въззивният съд е отхвърли исковете, защото е приел, че за атакуваната сделка не важат ограниченията на чл.23 СК.
Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност не са осъществени:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания и след това е приел правните изводи, че обективното ни право не съдържа дефиниция на понятието семейно жилище, посочил е приетото в т.1 на ППлВС №20 / 16.12.1963 г. и съгласно това определение е приел, че семейното жилище може да се състои и от два жилищни имота, които макар и юридически да представляват самостоятелни обекти на вещни права, като цяло съставляват семейно жилище. Както е и в случая, при който ищецът е индивидуален собственик на втория етаж от двуетажна жилищна сграда, построена като близнак, придобит по дарение от родителите му (през 1975 г.) преди брака (през 1978 г.), в който съпрузите П. Д. Д. и Ю. К. Д. са живели по време на брака до момента (през 1999 г.), когато съпругата Ю. К. Д. е придобила чрез възмездна правна сделка – замяна в индивидуална собственост (л.33) първия етаж от жилищната сграда и след този момент съпрузите П. Д. Д. и Ю. К. Д. и до навършване на пълнолетие и тяхната дъщеря са обитавали и двата етажа на къщата при функционална неразделност за тях, с оглед задоволяване на жилищните нужди на семейството, до момента, в който Ю. К. Д. е отчуждила имота в полза на В. В. К. с атакуваната сделка без съгласието на П. Д. Д..
При анализ на правилото на чл.23 СК в съвкупност с правилата на чл.17,ал.3 и чл.14 от Конституцията на Р. България, въззивният съд е приел, че чл.23 СК не се прилага в случаите, когато семейното жилище включва два жилищни обекта, защото разпореждането с единия жилищен имот – лична собственост не засяга интересите на семейството, което и след това има възможност да обитава втория самостоятелен обект, поради което е без значение обстоятелството дали към момента на сключването на договора от 10.05.2004 г. , по който Ю. К. Д. продава на В. В. К. първия етаж, Д. продължават да обитават като жилищен и втория етаж, следователно договорът от 10.05.2004 г. произвежда валидно действие и е излишно съдът да излага мотиви, коя част от събраните гласни доказателства кредитира – първата група свидетели – доведени от П. Д. Д., от които се установява, че до сключването на договора съпрузите Д. обитават и първия жилищен имот или втората група – доведени от ответника, според които към 10.05.2004 г. първият етаж е необитаем.
Т.е. – въззивният съд не е основал изводите си за приложението на чл.23 СК на показанията на една от групите свидетели, а е приел, че обстоятелствата дали първият етаж е бил обитаван като жилище или необитаем към 10.05.2004 г. са без значение за спора.
Следователно е без значение за правилността на постановеното решение как въззивният съд е обсъдил от фактическа страна събраните свидетелски показания за тези факти и дали са се осъществили наведените от касатора основания за неправилност на обжалваното решение.
Поради изложеното касационната жалба е неоснователна и съгласно чл.218ж от ГПК (от 1952 г.) обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора искането на П. Д. Д. за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на процесуалния представител на Ю. К. Д. – адвокат Е от САК, назначена през 2005 г. – основателно за сумата 266 лева, определена на основание чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.10.2007 г. по гр.д. № 4288 /2006 г. на Софийски градски съд, ІV „д” гражданско отделение.
Осъжда П. Д. Д. да заплати на адвокат Е от САК сумата 266 лева, представляваща възнаграждение на назначен по реда на чл.50,ал.2 ГПК (от 1952 г.) процесуален представител на Ю. К. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.