Определение №780 от 43424 по ч.пр. дело №604/604 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
гр. София, 20.11.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3134/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Й. Т. В. срещу въззивно решение № 2727 от 05.06.2018г., постановено по в.гр.д. 379/2018г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение №3074/29.03.2018г. на Благоевградски районен съд, отхвърлящо исковете по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, предявени от Й. Т. В. срещу Б. професионална гимназия [населено място].
За да приеме, че исковете са неоснователни, въззивният съд е установил, че уволнението по чл.328, ал.1, т.2, пр.2, КТ е законно, тъй като е налице реално съкращение в щата на една единствена длъжност, заемана от ищцата- зам.директор по учебната дейност и работодателят не е бил длъжен да извършва подбор тъй като двете длъжности на зам.директор по учебната дейност и зам.директор по учебно-производствената се различават съществено.
В касационната жалба срещу въззивното решение се излагат доводи, че датата на заповедта за промяна на щатното разписание и датата на новото щатно разписание не са достоверни дати, поради което щатното разписание не е влязло в сила на 15.09.2017г., откъдето липсвало реално съкращение, трудовата функция на директор по учебната дейност не е премахната, а се изпълнявала от другия зам.директор, а двете длъжности на зам.директор са сходни, поради което е било необходимо извършването на подбор.
В приложението към касационната жалба се прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите дали съдът е бил длъжен да обсъди доказателствата по делото относно установяването на достоверната дата на заповедта за изменение на щатното разписание и на самото щатно разписание, както и на доказателствата относно твърдението на ищцата, че трудовата и функция е преминала към другия зам.директор по учебно-производствената дейност. Касаторката поставя и въпрос дали длъжностите зам.директор по учебната дейност и зам.директор по учебно-производствената дейност са различни, като според нея разрешаването на този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Предвид обхвата на правния спор между страните, мотивите на въззивния съд, посочените касационни основания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване, ВКС намира, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК е необходимо касаторът да е формулирал въпрос по тълкуване на правна норма, и по този въпрос въззивният съд да се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или по този въпрос да е формирана неправилна практика на ВКС, или да е необходимо създаване на практика на ВКС по тълкуване на неясна, непълна или противоречива правна норма (виж т.р.№1-2010-ОСГТК).
В случая поставените въпроси не са обуславящи и въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, а освен това липсват основания за изменение на установената практика.
Първият въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства, имащи значението за установяването на достоверната дата на новото щатно разписание е неотносим доколкото датите на заповедта за изменение на щатното разписание и на новото утвърдено щатно разписание не са оспорени в първото по делото заседание, съдът не е открил производство по оспорване истинността на датата, съответно не е разпределил доказателствена тежест и така установяването на този факт е останал извън предмета на доказване.
Вторият въпрос за задължението на съда да обсъди доказателствата установяващи факта на преминаване на трудовата функция на ищцата към длъжността зам.директор по учебно- производствената дейност също не обуславя изхода на спора, доколкото въззивният съд е приел, че двете длъжности на зам.директор по учебната дейност и по учебно- производствената дейност се различават съществено, поради което в този случай не е налице фиктивно съкращаване на щата.
Третият поставен въпрос за това дали двете длъжности на зам.директор по учебната и по учебно- производствената дейност са различни, е свързан с установяване правилността на фактически извод на въззивния съд, а тъй като този въпрос не е по тълкуване на правна норма, то той е неотносим за производството по чл.288 ГПК.
Освен това трайна е практиката на ВКС, че реално съкращение на щата има и когато трудовата функция преминава към друга или други трудови функции, които съществено се различават, както и че работодателят е длъжен да извърши подбор, когато няколко лица изпълняват една и съща или сходна длъжност.
Въззивният съд не е тълкувал материалния закон в противоречие с практиката на ВКС, а относно дейността му по установяването на фактите по делото, не се констатира въззивният съд да е тълкувал и приложил процесуално- правна норма в несъответствие с практиката на ВКС.
Липсват и основания за изменение на трайно установената практика на ВКС, а и касаторът не навежда твърдения и доводи в тази насока.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2727 от 05.06.2018г., постановено по в.гр.д. 379/2018г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар