4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 782
гр.С., 21.06..2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д. N 1771 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Е. Т. Р., Ц. Н. Р., П. Б. Видов и И. А. К., подадена чрез процесуалния им представител- адв. Ал. П. и на М. М. П., подадена чрез процесуалния й представител – адв. И. М. срещу въззивно решение от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 4430/2009 г. на Софийски градски съд.
Е. Т. Р., Ц. Н. Р., П. Б. Видов и И. А. К. обжалват въззивното решение в частта, с която е отменено решението на Софийски районен съд от 2.08.2006 г. в частта му, с която исковете срещу М. М. П. и [фирма] с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ вр. чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД са уважени, като е признато за установено, че договор от 28.01.1997 г., материализиран в Н. А. № 96/1997 г. на нотариус при СРС, с който [фирма], [населено място] е продало на М. П. ап.№11, на V етаж със застроена площ от 70.41 кв.м., със съответните ид.части от сградата и от правото на строеж върху дв. място, съставляващо парцел VІІ-150, кв.10 по плана на [населено място], м. “Крива река” е нищожен, поради невъзможен предмет, и вместо него в тази част е постановено друго, с което исковете са отхвърлени.
М. М. П. обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски районен съд в частта му, с която на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ е признато за установено по отношение на жалбоподателката и [фирма], [населено място], че Е. Т. Р., Ц. Н. Р., П. Б. Видов и И. А. К. са собственици по приращение на ап. №11, на V етаж със застроена площ от 70.41 кв.м., със съответните ид.части от сградата и от правото на строеж върху дв. място, съставляващо парцел VІІ-150, кв.10 по плана на [населено място], м. “Крива река”.
По касационната жалба на Е. Т. Р., Ц. Н. Р., П. Б. Видов и И. А. К.:
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос: кога възниква обект /недвижими имот/ годен да бъде предмет на разпоредителна сделка и продажбата на обект в груб строеж, представлява ли продажба на бъдеща вещ.
Ответницата по касационната жалба М. М. П. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване, тъй като в изложението липсва формулиран въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] не е подал писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените от жалбоподателите искове за прогласяване за нищожен договор за покупко-продажба по нот.акт № 96/1997 г., с който [фирма], [населено място] е продал на М. П. апартамент № 11 на V етаж в жил.блок, построен в дворно място съставляващо парцел VІІ-150, кв.10 по плана на [населено място], м. “Крива река” и отхвърли исковете с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ вр.чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че между страните по сделката е сключен договор за продажба на бъдеща вещ, която е предварително индивидуализирана. Описаното в нот.акт жилище съответствало на архитектурния проект, а така било изградено и на място. Поради това, твърдяната нищожност на договора, поради невъзможен предмет по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД не била налице.
Съдът в настоящия състав намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения материалноправн въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 98 от 16.02.2010 г. по гр.д.№ 291/2009 г., постановено по искове на същите жалбоподатели срещу ответното дружество и друго физическо лице за прогласяване за нищожен, поради невъзможен предмет на договор за продажба на апартамент № 16 в същата жилищна сграда, където е прието, че за да е налице годен обект е необходимо цялата сграда, в която се намира този обект да бъде довършена най-малко в “груб строеж”, както и че с оглед тълкуването на договора за покупко-продажба, в който е посочено, че се прехвърля съществуващ апартамент, изграден в груб строеж, какъвто е и настоящия договор, предмет на заявените искове за нищожност, не се касае до договор за продажба на бъдеща вещ. Приетото от въззивния съд, че е налице продажба на бъдеща вещ и договорът не е нищожен на посоченото от жалбоподателите основание е в противоречие с даденото разрешение в задължителната практика по чл.290 ГПК на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК.
По касационната жалба на М. М. П.:
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по материалноправните въпроси: за обратното действие по чл.88, ал.2 ЗЗД при разваляне на договор по отношение на трети лица придобили права преди вписване на исковата молба за разваляне на договора, с който е учредено право на строеж, и за последиците и противопоставимостта на последиците от отношенията между учредител на право на строеж и строител, при наличие на валидна продажба, предшестваща иска за разваляне на договора, с който е учредено право на строеж.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да уважи иска по чл.97, ал.1 ГПК /отм./и признае по отношение на жалбоподателката- ответница по иска, че ищците са собственици по приращение на апартамент № 11, въззивният съд е приел, че същият като бъдеща вещ е възникнал към момента, когато сградата е била завършена в необходимия вид- груб строеж, а това е 30.06.2004 г. Към този момент обаче, прехвърлителя [фирма] не е бил собственик на вещта, тъй като правото на собственост, като производно от правото на строеж, вече не е съществувала, тъй като му е било отнето с обратна сила, по силата на разваляне на договора с ищците. Затова правата на приобретателката П. не могат да се запазят, тъй като праводателят й не е собственик на вещта, към момента когато вещното право на собственост е можело да се прехвърли. Затова апартамента по принципа на приращението е собственост на собствениците на земята.
Следва да се допусне касационно обжалване и по тази жалба тъй като предявените искове са в съотношение на обуславящ и обусловен, като от изхода на делото по обуславящия иск по чл.26, ал.2,пр.1 ЗЗД ще зависи изхода на делото по обусловения иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че ищците са собственици на процесния имот по принципа на приращението.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.07.2010 г. по гр.д.№ 4430/2009 г. на Софийски градски съд, по касационните жалби на Е. Т. Р., Ц. Н. Р., П. Б. Видов и И. А. К., подадена чрез процесуалния им представител- адв. Ал. П. и на М. М. П., подадена чрез процесуалния й представител – адв. И. М..
Указва на Е. Т. Р., Ц. Н. Р., П. Б. Видов и И. А. К. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 98.11 лв., за разглеждане на касационната жалба.
Указва на М. М. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 98.11 лв. за разглеждане на касационната жалба.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в отрито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :