О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
гр. София, 17.02.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 29.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1022/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. П., чрез процесуален пълномощник, в качеството й на трето лице – помагач на ответника Гаранционен фонд, срещу решение № 3010 от 20.12.2018 г. по в.гр.д. № 2227/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, IV-ти състав в неговите осъдителни части, както следва: 1. в частта, с която след частична отмяна на решение № 8496 от 14.12.2017 г. по гр.д. № 6146/2016 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, VI-ти състав за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 288, т. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) чрез присъждане в полза на И. Д. Б. на сумата от 384 272 лв. – обезщетение за имуществени вреди, Гаранционният фонд е осъден да заплаща на И. Д. Б. по 54 896 лв. за изработване на миоелектрична протеза на лявата ръка на всеки 4 години, считано от датата на постановяване на решението на СГС – 14.12.2017 г., до 07.10.2046 г. или до настъпване на законна причина за прекратяване или промяната на размера на задължението, ведно със законната лихва върху първото задължение от 54 896 лв., считано от 14.12.2017 г., а за следващите плащания – считано от 14.12. през всеки 4 години, както и 2. в частта, с която първоинстанционното решение за осъждане на Гаранционния фонд на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) да заплати на И. Д. Б. сумата 125 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на претърпяно на 14.03.2014 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2016 г., до окончателното изплащане, е потвърдено.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост, както и за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК отново се правят оплаквания за допуснати конкретни процесуални нарушения от страна на въззивния съд, като се твърди противоречие с практиката на ВКС, както и се формулират следните въпроси: 1. При наличие на взаимноизключващи се противоречиви заключения на съдебно-медицински експертизи с различни вещи лица, при наличие на данни за неправилно лечение, което е причинило допълнителни увреждания на пострадалия, които не са причинени от деликта, а от трети – неучастващи по делото лица, както и при неизяснена фактическа обстановка, налице ли е задължение на съда да назначи допълнителна, респ. повторна съдебно-медицинска експертиза в разширен състав, която да изясни неизяснените факти и да изчисти противоречията в първоначалните самостоятелни съдебно-медицински експертизи?; 2. При наличие на данни за неправилно лечение, което е довело до усложнения в здравословното състояние на ищеца, каквито същият не е имал при първоначалното увреждане, кои са лицата, които следва да понесат отговорност за настъпилите усложнения, които са резултат от неправилно лечение, а не от първоначалното увреждане и кои са лицата, които следва да репарират вредите поради неправилно лечение, довело до ампутация на крайника на пострадалия? и 3. Има ли обвързваща гражданския съд сила влязла в сила присъда на наказателния съд в частта относно характера на телесната увреда, която е причинена не от делинквента, а от трети лица поради неправилно лечение, когато в наказателното съдопроизводство не е водено разследване на причините за получаване на по-тежкото по своя характер увреждане, отколкото полученото в резултат на деликта и когато са налице данни, че по-тежкото по характер увреждане е в резултат не на деликта, а на неправилно лечение от страна на трети лица? Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касация И. Д. Б., чрез процесуален пълномощник, изразява становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество счита същото за правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с оглед данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на касация въззивен съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, поради което е процесуално допустима. Предвид това, следва да бъде извършена преценка относно предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
По спорните пред въззивния съд въпроси, съгласно чл.269 изр.2 ГПК – за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и дължи ли се обезщетение за имуществени вреди в размер на разходите, които ищецът предстои да направи за изработването и подмяната на протези до датата на пенсионирането му и тяхната поддръжка и ако да – в какъв размер, съдебният състав е приел следното:
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил вида и броя на причинените травми – голямо кръвонасядане на лявата част на раменния пояс, травматично прекъсване на лявата подмишнична артерия с тромбоза и гангрена на лявата предмишница, счупване на лявата раменна кост в средната трета, довели до нежизненост на лявата предмишница, която от своя страна е довела до необходимост от извършване на ампутация на левия горен крайник на ниво горна средна 1/3; вида и продължителността на предприетото лечение – болнично за общо 69 дни, домашно-амбулаторно – за около 5 месеца; установеното от двете СМЕ обстоятелство, че ищецът е опериран многократно – първоначално е поставена остеосинтеза на фрактурата на лявата мишница и брахиален байпас с протеза; след това е последвала ампутация на лявата мишница, заради бързо развила се ретромбоза на лявата брахиална артерия, гангрена на лявата предмишница и супурация на раната; четири пъти е правена ревизия и хирургично изчистване на раната на ампутационния чукан; извършена е кожна пластика на раната на ампутационния чукан; провежданата в периода 25.06.2014 г. – 02.07.2014 г. рехабилитация на крайника; продължителността и интензивността на свързаните с травмите болки и страдания, установени от свидетелските показания, както и промяната в психическото състояние на пострадалия след инцидента и наложилата се ампутация на левия горен крайник – заради нетърпимите болки той приемал непрекъснато обезболяващи, включително морфин, след ампутацията не му се живеело, затворил се в себе си, приятелите му се оттеглили; продължителният период, през който ищецът се е нуждаел от чужда помощ при елементарното си битово обслужване, както и неудобствата, свързани със загубата на крайника, които е търпял и ще търпи в битово, социално и професионално отношение; определената от ТЕЛК 75% пожизнено трайна намалена работоспособност на ищеца, както и изводите на двете вещи лица-медици, че ампутацията на крайника е в пряка причинна връзка с травмите, причинени на ищеца при ПТП и не е свързана с наследствени, генетични заболявания.
Отчетени при определяне на конкретното обезщетение са още възрастта на пострадалия към датата на инцидента (28 години); необратимите тежки последици, които причинените му травми са оказали; обстоятелствата, при които е настъпило ПТП; обществено-икономическите условия в страната към 14.03.2014 г. и лимитите на застрахователните покрития към същия момент; стандарта на живот и пр. Въз основа на изложеното съдът е приел, че обезщетението, което справедливо би възмездило пострадалия за претърпените от него болки и страдания, е в размер 200 000 лв., от която е приспадната сумата 75 000 лв., изплатена извънсъдебно от Гаранционния фонд на ищеца на 12.01.2016 г.
По отношение на иска за заплащане на имуществени вреди, съставът на въззивния съд е съобразил, че въпросът за начина на плащане на обезщетението от деликт е разрешен в т. 11 от ППВС № 4/1975 г., а именно – обезщетението може да бъде платимо еднократно или периодически, както сочи чл. 51, ал. 1 ЗЗД, като съдът е този, който с оглед особеностите на всеки конкретен случай следва да извърши преценката дали да присъди еднократно или периодично изпълнение на обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Съдът е намерил за неоснователно възражението, че не е допустимо присъждане на обезщетение за вреди, които още не са настъпили, като се е позовал на практика на ВКС, съгласно която на обезщетяване подлежат и бъдещи вреди, стига тяхното настъпване да е сигурно, а размерът – установим. Приел е въз основа на данните по делото, че в случая бъдещите вреди са сигурно събитие, доколкото не е спорно, че вследствие на травматичното увреждане, причинено при ПТП, пострадалият ще се нуждае от протеза за левия си горен крайник, която ще трябва да се сменя на всеки 4 години заради естествените промени, които ампутационният чукан търпи вследствие промяната във възрастта. Поради това е заключил, че Фондът ще следва да поеме разходите за протезиране на всеки 4 години, съгласно Наредба за отпускане на помощни средства – ДВ бр. 14 от 2008 г., доп. ДВ, бр. 41 от 2010 г., а размерът на същите е определен съгласно представената по делото оферта от „Вип плюс медикотехническа лаборатория“ ЕООД. Доколкото първоинстанционният съд неправилно не е отчел възможността да настъпи основание за прекратяване на плащането или за неговото изменение, при осъществяване на въззивната проверка решението му е коригирано в смисъл, че Гаранционният фонд следва да заплаща на И. Д. Б. на всеки 4 години по 54 896 лв. за изработване на миоелектрична протеза на лявата ръка, считано от датата на постановяване на решението на първата инстанция – 14.12.2017 г., до 07.10.2046 г. или до настъпване на законна причина за прекратяване или промяната на размера на задължението, ведно със законната лихва върху първото задължение, считано от датата на настъпване на изискуемостта – 14.12.2017 г., а за следващите плащания – през 4 години, считано от гореспоменатия падеж.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че въззивното решение в посочените части не следва да бъде допускано до касационен контрол, поради следното:
В случая не са налице общите селективни основания на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставените от касатора въпроси не са обусловили решаващата правна воля на съда – по тях липсва произнасяне в решението и те не са били включени в спорния предмет на въззивното производство, видно от депозираните жалби срещу първоинстанционното решение и правилата на ограничения въззив. Освен това така формулираните въпроси са преди всичко обстоятелствени и основани на преценката на страната относно фактите по конкретното дело, а не на приетото от съда. С оглед горното същите касаят изцяло правилността на обжалвания акт, т.е. и на това основание не съответстват на критериите за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснени с постановяване на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При липса на формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, касационният съд не дължи преценка относно допълнителните селективни предпоставки, на които страната се позовава.
Въззивното решение не се преценява като вероятно недопустимо, вкл. с оглед направените в този смисъл оплаквания, поради което не са налице основания за допускането му до касационна проверка и по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение приема, че исканият достъп до касация следва да бъде отказан. С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция в полза на процесуалния представител на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 8 786.25 лв. съгласно чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3010 от 20.12.2018 г. по в.гр.д. № 2227/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, IV-ти състав.
ОСЪЖДА Д. М. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на адв. Г. З. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 8 786.25 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана в настоящата инстанция безплатна адвокатска помощ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: