О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 30.12.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Никола Хитров
Дария Проданова
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 527 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от “Е”А. срещу тази част от О. № 739 от 03.12.2008 год. по ч.гр.д. № 1861/08 год. на Софийски градски съд с която са редуцирани на основание чл.78 ал.5 ГПК присъдените с разпореждането от 23.04.2008 год. по гр.д.11648/2008 год. на Софийски районен съд 71 с-в разноски.
В първоинстанционното заповедно производство са представени доказателства за платена държавна такса – 3090.60 лв. и заплатен адвокатски хонорар – 3000 лв.
Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК. В него се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – липсата на практика по въпроса за прилагане на чл.78 ал.5 ГПК в заповедното производство.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на поставения въпрос е налице, поради което касационен контрол ще следва да бъде допуснат и се дължи произнасяне по същество.
Частната касационна жалба е неоснователна.
Касае се за производство по реда на чл.417 и сл. ГПК.
В резултат на систематическо и граматическо тълкуване, касаторът е стигнал до извода, че нормата на чл.78 ал.5 ГПК е неприложима извън исковото производство.
Такова тълкуване не може да бъде споделено. Систематичното място на чл.78 ГПК е в Р. ІІ (Държавни такси и разноски), Гл.VІІІ – Ч. І – О. правила на ГПК. Общите правила на кодекса са приложими към всички предвидени в кодекса производство при отчитане спецификата на всяко едно от тях. Що се касае до правата за определяне на държавните такси и разноските, регламентиране в чл.78 ГПК, то те са еднакво валидни за всички производства. Не намира опора в текста на ал.5 на чл.78 ГПК и граматическото тълкуване, предложено от касатора. То се основава на понятията “ищец” и “ответник” характерни за исковото производство за разлика от “заявител” и “длъжник” в заповедното. Всъщност, в ал.5 на чл.78 ГПК законодателят не е използвал нито едно от тези обозначения, като употребения от него общ термин е “страната” – общовалидния за всички производства термин по чл.26 ГПК.
Правилна е преценката на въззивния съд, че възнаграждението следва да бъде определено съобразно чл.7 ал.5 вр.ал.2 т.4 вр. § 2 от ПЗР на Наредба № 1/2004 год. за адвокатските възнаграждения, като изготвянето на заявление за издаване на заповед са изпълнение (по утвърден образец) би следвало да се приравни към молба по чл.237 ГПК (отм.).
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. № 739 от 03.12.2008 год. по ч.гр.д. № 1861/08 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: