Определение №796 от 42304 по гр. дело №1009/1009 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№796

София, 27.10. 2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова.

като изслуша докладваното от съдията Петрова. т.д. № 288 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 233 от 13.08.2014г. по в.гр.д.№ 101/2014г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено решението по т.д.№22/2013г. на Великотърновския ОС. С последното застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл.226,ал.1 КЗ на Е. В. Т., Т. Д. Т. и М Д. Т. по 42 000лв. на всяка една-обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Д. Т., ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие-18.04.2009г., както и да заплати на всяка една от ищците на основание чл.86,ал.1 ЗЗД по 14 848.60лв.-обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от датата на застрахователното събитие до датата на плащането върху сумите от по 42 000лв.-доброволно платени от застрахователното дружество на 10.08.2012г. Решението в частта за отхвърлянето на исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от по 42 000лв. до претендирания размер от по 60 000лв. не е обжалвано е и влязло в законна сила.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по т.3 на чл.281 ГПК и отхвърляне на предявените искове със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване по въпросите за: 1/ Задължението на съда за обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните съобразно разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК. Поставянето на въпроса е с оглед на становището на касатора, че при разрешаването на спора съдът не е обсъдил възражението и доводите на застрахователя, че той не е в риск, тъй като застраховката „гражданска отговорност“ на автомобилистите обхваща единствено случаите, в които виновното лице /което в случая не е собственик/ е причинило вредите при използването на моторното превозно средство. Аргументирано е, че водачът на застрахования трактор /третото лице помагач Р. С./ е признат за виновен за престъпление по чл.123,ал.1 НК във връзка с нарушение на правила на ЗЗБУТ-причиняване на смъртта на наследодателя на ищците поради незнание или немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност-източник на повишена опасност; поради това увреждащото поведение не е свързано с използването на моторното превозно средство по смисъла на чл.267,ал.1 КЗ. Допълнителната предпоставка е по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на обжалваното с Решение № 548 от 06.12.2010г. по гр.д.№ 1119/2009г. на 3 г.о. и Решение № 37 от 29.03.2012г. по гр.д.№ 241/2011г. на 1 г.о. на ВКС. 2/ Подлежат ли на доказване отрицателните факти и чия е доказателствената тежест при твърдения за отрицателен факт като се поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС-Решение № 394 от 18.05.2010г. по гр.д.№ 1584/2009г. на 3г.о. е изводът в обжалваното решение, че не може да се приеме за доказано, че не е имало основателна причина във връзка със зареждането на пръскачката с вода на камиона, Т да се намира между двете моторни превозни средства, т.е. да се е намирал там без причина. Въпросът е поставен във връзка с възражението на касатора по чл.51,ал.2 ЗЗД. Поддържа се, че наличието на евентуална причина пострадалият да е между цистерната и пръскачката /злополуката е настъпила при извършване от пострадалия и третото лице помагач-служители на кооперацията на дейности по зареждане на прикачена към трактора пръскачка с вода и хербицид; при натоварването на пръскачката с вода, същата поради недоброто й укрепване и разположение на терена от водача на трактора, се е придвижила към паркираната от Т цистерна и го е притиснала/ е положителен факт, и тежестта за доказване е на ищцовата страна. 3/ Какъв смисъл е вложен в понятието използване на мпс по смисъла на чл.267,ал.1 КЗ и в риск ли е застрахователят по ЗЗГОА, когато е прекъсната причинно следствената връзка между ползването на мпс и настъпването на вредите при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Според касатора събраните по делото доказателства установяват, че вредите, причинени от водача на трактора не са последица от ползването на това моторно превозно средство; изпълнителното деяние на престъплението, за което водачът на трактора е признат за виновен е нарушаване на правилата за безопасност на труда при извършване на товаро-разтоварни работи, т.е. инкриминираното деяние не е свързано с притежаването или използването на моторно превозно средство по смисъла на чл.267,ал.1 КЗ; причина за настъпването на произшествието е неправилният избор на място на зареждане на прикачената пръскачка /която не е мпс-пар.6,т.11 ДР на ЗДвП/, неправилното и прекомерно натоварване без правилно укрепване, и несъобразяване с наклона на местността. 4/Прекъсва ли се давността за акцесорния иск за лихви по отношение на третото лице-помагач. Поставянето на въпроса е във връзка със заявеното от ответника възражение за изтекла давност за периода от датата на злополуката 18.04.2009г. до 31.01.2010г. /три години преди предявяването на исковете/ и релевантното според въззивния съд за неоснователността на възражението обстоятелство, че застрахователят е участвал в производството по гр.д.№ 857/20101г. на ОС Търново с предмет предявен от ищците иск по чл.45 и чл.49 ЗЗД срещу Р. С. и ЗК“Сила“ в качеството си на привлечено трето лице-помагач. Твърдението е, че давността не би могла да бъде прекъсната по реда на чл.116,б.“б“ЗЗД, тъй като срещу дружеството иск не е бил предявен. Допускането на обжалването се иска при основанието по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-произнасяне от апелативния съд в противоречие с Решение 3742 от 31.10.1983г. по гр.д.№ 2288/83г.1 г.о. на ВС.
Писмен отговор е постъпил само от третото лице помагач ЗК“Сила 95“,с.Самоводяне, общ.Т., което оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. От ищците отговор в срока по чл.287 ГПК не е депозиран.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са сезирани с предявени на 07.01.2013г. искове по чл.226,ал.1 КЗ от съпругата и дъщерите на починалия на 18.04.2009г. Д. Т, които са се позовали на присъдените на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД /с решение по гр.д. № 857/2010г. на ОС Търново и гр.д.№ 291/2011г. по описа на АС Велико Търново/ суми за обезщетяване на неимуществените им вреди от неговата смърт в размер на по 84 000лв., които ЗК“Сила 95“ и Р. С. са били осъдени солидарно да им заплатят. В производството по гр.д.№ 857/2010г. на ОС Търново като трето лице-помагач е бил привлечен „Д.-ОЗ“-застраховател по риска гражданска отговорност по отношение на управлявания от С. трактор „ТК-80“, рег. [рег.номер на МПС] , собственост на кооперацията, чийто служител е бил неговият водач. По съображения, че при предявена претенция за плащане на присъденото обезщетение към застрахователното дружество, то заплатило на ищците само по 42 000лв., се иска осъждането му да заплати по още 60 000лв., ведно със законната лихва от настъпването на събитието, както и да заплати обезщетение за забава върху доброволно изплатените суми от по 42 000лв. от датата на събитието до датата на плащането-10.08.2012г.-по 14 848.60лв. Безспорно е било, че С. е признат за виновен с одобрено от съда споразумение по НОХД 378/2010г. на ВтОС за това, че при управление на трактора с прикачена към него пръскачка, поради немърливо изпълнение на правнорегламентирана дейност-извършване на дейности при пръскане на култури с хербицид, не извършил правилна маневра за паркиране на място с хоризонтален профил на терен, където почвата е твърда /извън нивата/, за да осигури устойчивост на превозните средства при извършване на дейностите, а паркирал трактора ведно с пръскачката в нивата; трактористът задействал ръчната спирачка, двигателят оставил да работи в режим на празен ход и поставил камък под задното ляво колело с цел осигуряване против неконтролируемо връщане назад на системата трактор-пръскачка. Водачът на товарния автомобил-цистерна Т. бил заел позиция между товарния автомобил и пръскачката, за да развие крана на изхода на цистерната и да подава вода. При зареждането, в резултат на неефективното действие на ръчната спирачка на трактора, оставен с работещ двигател, и ненадлежно осигурената система трактор-пръскачка чрез подпиране с камък само на лявото колело, и поради тежестта на теглото на влятата вода, камъкът потънал в почвата, тракторът и пръскачката се придвижили назад и пристиснали пострадалия в товарния автомобил.
Сезиран с жалба на ответника, апелативният съд е споделил извода, че са налице предпоставките на чл.226,ал.1 във вр. с чл.257 КЗ- валидната застраховка гражданска отговорност следва да покрие вредите на третите лица от смъртта на техния близък, причинени при използването на моторното превозно средство /трактора/. Потвърдил е и извода на окръжния съд за основателност на наведеното от ответника възражение за съпричиняване поради това, че пострадалият се е намирал между двете превозни средства, което според вещите лица от гледна точка на правилата за безопасност не е било необходимо. Отчел е, че основната причина за злополуката е поведението на водача С., който разположил трактора на терен с голям наклон, по посока на наклона, оставил машината с работещ двигател, не на ниска предавка и подпрял пръскачката с камък. При потвърждаване на извода за обема на приетото съпричиняване е посочил, че от събраните доказателства не се установява, че Т. се е намирал без причина между двете машини, като е отчел, че единственият очевидец е виновният водач. При приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, исковете по чл.226,ал.1 КЗ са счетени за основателни до сумите, присъдени от окръжния съд. Възражението за давност по отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху присъдените в настоящия процес обезщетения и по отношение на исковете по чл.86,ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху платените на 10.08.2012г. от застрахователя суми за неимуществени вреди, е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че исковата молба, предмет на гр.д.№ 857/2010г. на ОС Търново, в което е участвало като трето лице-помагач Д.-ОЗ АД, е била подадена на 10.08.2010г., с оглед на което претенцията за лихви е предявена преди изтичането на кратката тригодишна погасителна давност.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос, който е твърдение за допуснати процесуални нарушения-т.е.няма характеристика на правен. Възражение, че увреждащото действие на делинквента не е свързано „с използването” на моторното превозно средство-чл.267,ал.1 КЗ се прави в касационната жалба и изложението. Въззивната инстанция, сезирана с проверка на правилността на решението, с оглед изложеното в жалбата-че с влязлата в сила присъда е установено единствено, че делинквентът е нарушил правилата за безопасност на труда, не се е произнасяла по този въпрос . По същите съображения неоснователно е и искането за допускане на обжалването по третия въпрос. При формулирането му отново за пръв път в настоящото производство се навежда фактическо твърдение за прекъсване на причинно следствена връзка между „ползване“ на МПС и настъпване на вреди за трето лице. По този довод, който не е бил въведен в предмета на спора, съдилищата не са се произнасяли, което изключва възможността той да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. С оглед на изложеното, безпредметно е обсъждането на наведените допълнителни предпоставки, по които се иска допускане на обжалването по тези въпроси. Вторият въпрос е предпоставен от тезата на касатора, че основателната причина за местоположението на пострадалия в момента на притискането му е в доказателствена тежест на ищците. Това становище е в противоречие с константната практика на ВКС за доказателствената тежест при въведен довод за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Без да се вменява в доказателствена тежест на ответника доказването на отрицателен факт, последователно формираната практика по реда на чл. 290 ГПК /решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., ІІ т .о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 ВКС, ТК, Решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, ІІ т. о. и решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на І т. о., решение № 92 по т.д.5402012г. на І т.о. / е, че във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срешу делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване по четвъртия материалноправен въпрос-прекъсва ли се давността за акцесорния иск за лихви по отношение на третото лице-помагач, за проверка съответствието на изводите на Великотърновския АС по възражението за изтекла давност по претенцията за лихви, претендирани от датата на застрахователното събитие върху присъденото обезщетение, съответно за лихвите, дължими до датата на доброволното плащане от застрахователя, с цитираното от касатора решение, както и със задължителната за този съд практика на ВКС /Решение № 72 от 08.07.2009г. по т.д.№ 17/2009г. и Решение 974 от 10.12.2014г по т.д.№ 13/2014г. и двете на І т.о./
По делото е постъпила и частна жалба от [фирма] против постановеното от апелативния съд в производство по чл.248 ГПК определение, по която произнасянето ще следва разрешаването по същество на касационната жалба в допуснатата до обжалването част на въззивното решение.
Касаторът ще следва да удостовери внасянето на таксата по т.18,ал.2 Тарифата –сумата 432.60лв. в едноседмичен срок.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 233 от 13.08.2014г. по в.гр.д.№ 101/2014г. на АС Велико Търново за потвърждаване на решението по т.д.№ 22/2013г. на ОС Велико Търново в частта за осъждането на застрахователя да заплати обезщетение за забава /законна лихва/ върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съответно за лихвите, присъдени до датата на доброволното плащане, считано от датата на застрахователното събитие.
Не допуска касационно обжалване на решението на АС Велико Търново в останалата част.
Указва на касатора [фирма] в едноседмичен срок да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 432.60лв.
След изтичането на срока делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар