Определение №796 от 8.7.2015 по гр. дело №1783/1783 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 796

София, 08.07.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско
отделение, в закрито заседание на единадесети юни ………………………………
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при секретаря………………………………..….………………………………………………… в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………..
гр.дело N 1783/2015 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
М. Д. П.-А. и Р. И. А., двете от София, чрез пълномощника си адв. А. Ч. от АК-Разград, са подали касационна жалба срещу решение от 24.10.2014 г. по гр.д. № 17109/2012 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 22.08.2012 г. по гр.д.№ 45590/2011 г. по описа на районен съд София, ІІ г.о., 55 състав. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], София, не е заявил становище.
Третото лице-помагач [фирма] – София също не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което допълнително основание се позовават касаторките, поради следното:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите:1. „Кое е лицето, носещо процесуална пасивна легитимация по иск на дружеството, предоставящо топлинни услуги [фирма] за незаплатена топлинна енергия – лицето, титуляр на абонатния номер, явяващо се и страна на облигационното правоотношение с [фирма] и същевременно ползвател на отоплявания имот или лицето, носител на правото на собственост на имота”; 2. „Кое следва да се прилага преимуществено наличието на облигационен договор или облигационна връзка между две страни наличието на която се потвърждава от конклудентни действия на страните в нея, като специален акт или общата разпоредба на § 42 от ЗЕ /отм/ и алтернативно даденото право на избор на кредитора в нея”? Касаторките поддържат, че е недопустимо при наличието на облигационна връзка между Ж. Б. и [фирма], която се потвърждава от конклудентни действия на посочените страни и третото лице-помагач, сумите за предоставена топлинна енергия да се претендират от трети лица – собствениците на имота, спрямо които не са издавани счетоводни документи.
За да потвърди решението на районния съд, с което са уважени исковете на [фирма] срещу касаторките, съставът на Софийски градски съд е приел, че последните имат качеството на потребители на топлинна енергия за процесния имот, тъй като са негови собственици и по силата на закона – §1, т.42 /отм./ от ДР на ЗЕ. Те се намират в облигационно правоотношение с [фирма] без да е необходимо сключването на нарочен писмен договор. Лицето Ж. Б. няма качеството на потребител, тъй като нито е собственик, нито е носител на вещното право на ползване по смисъла на разпоредбата. Спрямо нея ищците могат да предявят иск за неоснователно обогатяване.
Както вече се посочи искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК – тъй като е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Липсва обосновка относно наличието на допълнително основание за допускане на обжалването, а само цифрово посочване на текста. Известно е, че той се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържан от касатора смисъл. Това е достатъчно, за да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. При селекцията по чл.280, ал.1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването по никой от поставените въпроси.
Независимо от това следва да се има предвид, че по поставените въпроси има практика на съдилищата /напр. опр. № 485/30.04.2015 г. по гр.д. № 124/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато кас. обжалване на р. № 16869 от 19.09.2014 г. по гр.д. № 6870/2013 г. на СГС и цитираното в това определение р. № 221 от 11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; влязло в сила р.от 18.02.2014 г. по гр.д. № 6322/2013 г. на Пернишкия районен съд и др./, с които е дадено разрешение, идентично на приетото в настоящото производство. По въпросите няма и противоречива практика на съдилищата, тъй като такава не се откри при служебната проверка на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.10.2014 г. по гр.д. № 17109/2012 г. на Софийски градски съд в частта, предмет на касационно разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар