2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
С. 22.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 253/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сакине Н. Р. от [населено място], [община], област Р., подадена от пълномощника й адв. Т. К., срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд, № 141 от 18.08.2010г. по в.гр.д. № 220/2010г в частта, с която е потвърдено решението на Севлиевския районен съд, № 193 от 01.06.2010г. по гр.д. № 508/2010г. в частта, с която Сакине Н. Р. е осъдена да заплаща на малолетното си дете И. Е. И. чрез неговия баща и законен представител Е. И. А. по 90 лв. месечна издръжка. Решението се обжалва за разликата над 60 лв. до 90 лв. месечна издръжка.
Ответникът по касация Е. И. А. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържат материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са подробни съображения за характера на касационното производство, характеристика на предпоставките за допускане на касационно обжалване и оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част. Жалбоподателката твърди наличието на всяко от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, без да посочва конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, противоречиво решаван от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди се различно решаване на еднородни случаи, но не се сочи нито представя съдебна практика за установяване на противоречие. Изложените съображения, че присъдената издръжка е във висок размер касаят правилността на съдебния акт и са основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не се обхващат от нито една от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 1, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Габровския окръжен съд, № 141 от 18.08.2010г. по в.гр.д. № 220/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: