Определение №8 от 43468 по ч.пр. дело №2045/2045 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 03.01.2019г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2045 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Златева К. и С. А. К. чрез процесуалния представител адвокат П. Керанова срещу определение № 2103 от 4. 07. 2018 г. по гр. д. № 5738/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което е оставено без уважение искането на частните жалбоподатели за изменение на решението, постановено по същото делото, в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се доводи, че са налице предпоставките за изменение на въззивното решение в частта за разноските, тъй като насрещната страна-застрахователно дружество не е направила разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Пред въззивната инстанция тя била представлявана от адвокат, в чиято полза нямало данни да е заплатено възнаграждение за осъществяваното представителство.
Ответникът по частната жалба ЗД „Бул Инс“ АД я оспорва и изразява становище, че атакуваното определение на въззивния съд е правилно. Поддържа, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността за разноски на частните жалбоподатели. В случая дружеството било направило разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, тъй като в това производство застрахователят бил представляван от адвокат А. И., преупълномощен от адвокат М. Г., на когото било изплатено възнаграждението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна.
С решение № 662 от 20. 03. 2018 г. по гр. д. № 5738/2017 г. на Софийски апелативен съд, образувано по въззивни жалби на ищците и ответника в производството по предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е потвърден атакуваният първоинстанционен акт в обжалваните му части. С оглед изхода на делото е ангажирана отговорността на страните за направените разноски във въззивното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като е съобразил отхвърлените жалби на ищците С. К. и С. К., съдът е осъдил последните да заплатят на ответника ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 3 809, 50 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
С молба, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, ищците са поискали изменение на въззивното решение в частта за разноските. Поддържали са, че не дължат разноски на насрещната страна, тъй като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на адвокатско възнаграждение от застрахователя на представлявалия го адвокат във въззивното производство – адвокат А. И..
За да отхвърли молбата с обжалваното определение, Софийски апелативен съд е приел, че платеното от ЗД „Бул Инс“ АД на адвокат М. Г. възнаграждение за въззивното производство съставлява разноски, които страната има право да претендира. Изтъкнал е, че в случая представителното правоотношение е възникнало между ответника ЗД „Бул Инс“ АД и адвокат М. Г., между които бил сключен и договорът за предоставяне на правна защита и съдействие по висящото производство. Действието по този договор било заместимо. Такъв бил и случаят, тъй като представлявалият застрахователя адвокат А. И. бил преупълномощен от адвокат М. Г..
Определението е правилно.
Налице са предпоставките по чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение на ответника по исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ ЗД „Бул Инс“ АД. Съгласно представените с отговора на исковата молба пълномощни адвокат А. И., в съответствие с чл. 25, ал. 4 ЗА и чл. 34, ал. 1 ГПК, е бил преупълномощен от адвокат М. Г., пълномощник на ответника-застраховател с възможност да преупълномощава други адвокати съгласно волята на упълномощителя, да представлява ответника пред всички съдилища. Поради това извършените от адвокат А. И. действия във въззивното производство са по пълномощие на адвокат М. Г., съответно следва да се приемат за такива на последния в изпълнение на представения договор за правна защита и съдействие от 7. 12. 2017 г. с ответника-застраховател, удостоверяващ уговарянето и заплащането в полза на адвокат Г. на възнаграждение за въззивното производство в размер на 5 000 лв. Заплатеното възнаграждение за въззивното производство е за един адвокат, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника- застраховател се дължат сторените разноски в размер на 3 809, 50 лв. при съобразяване на обжалваемия интерес и отхвърлянето на въззивните жалби на ищците.
По тези съображения, като е приел, че не е налице основание за изменение на въззивното решение в частта за разноските и е отхвърлил искането по чл. 248 ГПК, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2103 от 4. 07. 2018 г. по гр. д. № 5738/2017 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.