2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 24.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1046/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Министерство на земеделието и храните, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. С. К. – В. против решение от 8. 03. 2011 г. по гр. д. № 9504/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ Б с-в. Поддържа се, че въззивното решение е неправилно, тъй като изводът за доказаност на иска по чл. 225, ал. 1 КТ и по-конкретно на твърдението на ищцата, че не е работила по трудов договор шест месеца след уволнението, е направен при несъобразяване с обстоятелството, че в мотивите към първоинстанционното решение е прието липса на възникнало трудово правоотношение за друг период, различен от исковия. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск по чл. 225, ал. 1 КТ.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
Ответницата по касационната жалба Сярка Д. М. излага съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и за правилност на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил решение на Софийски районен съд, с което е уважен предявен от Сярка М. против Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът е доказан по основание и размер както с писмени доказателства /заверен препис от влязло в сила съдебно решение, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, издадено от работодателя удостоверение, установяващо размера на последното преди уволнението брутно месечно трудово възнаграждение на ищцата и копие от трудовата й книжка/, така и от извършена от първоинстанционния съд констатация по представена оригинална трудова книжка за липса на вписани последващи трудови правоотношения към датата на извършване на констатацията. При тези фактически изводи е приел наличие на основанията на чл. 225, ал. 1 КТ за уважаване на иска /признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищцата, оставането й без работа по трудов договор шест месеца след уволнението, установен размер на обезщетението, изчислено по реда на чл. 228 КТ/.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя процесуалноправен въпрос, свързан с необходимостта въззивната инстанция в решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства, а по искове по чл. 225, ал. 1 КТ – да обсъди възражението на ответника за недоказаност на твърдението на ищеца за оставане без работа шест месеца след уволнението и събраните за установяване на този факт доказателства. Твърди се, че по този въпрос решението на съда противоречи на решение № 355 от 1. 10. 2007 г. по гр.д. № 546/2007 г. на ВТОС и на решение № 2237 от 16. 01. 2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Така посоченият от жалбоподателя правен въпрос касае преценката на събраните по делото доказателства от въззивния съд и по съществото си представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Съгласно указанията в точка 1 /абзац шести/ от ТР № 1/2010 г. , в обхвата на цитираната разпоредба се включват само правни въпроси, които са от принципно значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
От друга страна, недоказано е твърдението на жалбоподателя посочените от него процесуални въпроси да са решени в противоречие с приетото в цитираните по-горе и приложени съдебни решения. В решението на ОС – Велико Търново фактът на оставането без работа по трудов договор шест месеца след уволнението е приет за доказан също въз основа на представено заверено копие от трудовата книжка. А в решението на ВКС въобще не е разглеждан въпросът за доказване на посоченото обстоятелство – разгледаният правен въпрос е бил свързан с необходимостта от претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за шест месеца да се приспадне полученото през последния месец /от процесния 6 м. период/ трудово възнаграждение на основание сключен трудов договор.
Въззиваемата не претендира деловодни разноски за настоящата инстанция, а и няма данни да е направила такива.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 8. 03. 2011 г. по гр. д. № 9504/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ Б с-в.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: