3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
С. 25.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 955/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от процесуалния представител П. Ж., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б възз. с-в, от 26.03.2012г. по в.гр.д. № 14617/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 52 с-в, от 30.06.2011г. по гр.д. № 43967/2010г., с което са уважени предявените от С. М. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответницата по касация С. М. С. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да уважи предявените от С. М. С. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че за законосъобразното прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ е необходимо с договора за управление на предприятието на управителя да са възложени задачи за успешно управление на стопанската дейност и за изпълнение на определената с договора конкретна бизнес програма или цел, на конкретни стопански и финансови резултати, за реализирането на които се налага промяна в ръководния състав на предприятието. Приел е, че в случая договорът за управление няма характер на договор по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, тъй като в него липсва конкретна стопанска или производствена програма.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на материалноправния въпрос „допустимо ли е разширяване на законовите изисквания на правната норма на чл. 328, ал. 2 КТ”.
ВКС намира, че поставеният въпрос относно тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е от значение за изхода на делото, но не е от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради наличието на установена от ВКС съдебна практика в изложения от въззивния съд смисъл. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 481 от 13.12.2011г. по гр.д. № 168/2011г. ІV г.о. ВКС за уеднаквяване на съдебната практика е прието, че за упражняване на правото по чл. 328, ал. 2 КТ е без значение дали новият договор за управление е със същото лице, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична по съдържание с предходната. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора.
Изложеното становище намира опора в чл. 28 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ДВ бр. 51/2003г., посл. изм. ДВ бр. 68/2011г./, съгласно който в договора за управление следва да се изготви бизнес програма на дружеството за целия период на действието му, която да съдържа конкретни икономически показатели като рентабилност, производителност, обем на продажбите, печалба или намаляване на загуба, нови пазари, използване на съоръженията, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения, инвестиции и др. Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е приложена в точния й смисъл и не са настъпили обществено-икономически промени или изменение на законодателството, които да налагат осъвременяване на съдебната практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. На ответницата по касация следва да се присъдят 200 лв. разноски по делото.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б възз. с-в, от 26.03.2012г. по в.гр.д. № 14617/2011г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на С. М. С. от [населено място] сумата 200 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: