Определение №80 от 42025 по гр. дело №5642/5642 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 80

ГР. С., 21.01.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 19.01.2015 г. в състав:

П.: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №5642/14 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №4634/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. В. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на наложеното на ищцата със заповед от 23.10.13 г. дисциплинарно уволнение от длъжността „специалист отчетност транспорт, старши”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната и приложена практика на ВКС по следните два правни въпроса, които са от значение за изхода на делото: „ че констатираният недостиг от 988,50 лв., открит при проверката на 9.09.13 г., не е липса по см. на чл.207 КТ и че констатираната липса / недостиг/ от 988,50 лв. при проверката на 9.09.13 г. не е дисциплинарно нарушение по чл.190,т.4 КТ, доколкото неблагоприятните последици за работодателя са незначителни и не му е причинена имуществена вреда.”. В изложението подробно са наведени съображения за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд във връзка с така формулираните два въпроса от съществото на спора, след преценка на събраните доказателства и разпоредбите на закона от страна на касатора.
С. основание за допускане на обжалването не се установява: на първо място поставените въпроси не са правни по см. на чл.280, ал.1 ГПК, според указаното в ТР №1/19.02.10 г., а по същността си са доводи от съществото на спора, сочещи на касационни основания по чл.281,т.3 ГПК, както са и доразвити в изложението. В цитираното ТР и в ТР №2/11 г. ОСГТК е посочено, че осн. по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания. Не се установява и конкретно противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС – р. по гр.д. №758/09 г. на трето г.о., постановено по иск с пр. осн. чл.207, ал.1,т.2 КТ. Настоящото дело е по искове с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ. Дисциплинарната отговорност се налага, независимо от имуществената, административнонаказателната и наказателната, ако такава се предвижда – чл.186 КТ и се подчинява на специфични правила относно налагането и оспорването на наложеното наказание. Затова приетото в цитиранато р. на ВКС за доказателствената тежест по иск с пр. осн. чл.207, ал.1 КТ не е приложимо за настоящия случай, по иска с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ, в който върху работодателя се разпределя доказателствената тежест да установи нарушението, за което е наложено наказанието и съответната му тежест – чл.189 КТ.
По същество на спора въззивният съд е приел, че не са установени липси при отчетническата дейност на ищцата, тъй като до края на отчетния период – м.09.13 г., са представени разходнооправдателни документи за разходваната част и е върната неразходваната част от установения при проверката на работодателя недостиг от 988 лв. от предоставения на ищцата служебен аванс в размер на 2 000 лв. Дори да се приеме, че вината на ищцата се състои в неправилно документиране на раздаваните от нея служебни аванси, то тогава наложеното й наказание е несъразмерно тежко, доколкото вредните последици за работодателя са незначителни и не му е причинена имуществена вреда.
Цитираната от касатора практика по тълкуване на чл.190, ал.1,т.4 КТ акцентира на извършването на преднамарени действия с цел извличане на имотна облага от лице, натоварено с материално- отчетнически функции, както и на компрометиращо оказаното на служителя по –високо доверие / с възложена му отчетническа или управленска функция/ действие, което злепоставя интересите на работодателя, като не е необходимо действието да е умишлено – р. по гр.д. №932/11 г., по гр.д. №100/11 г. и по гр.д. №1734/09 г. на четвърто г.о.. В практиката на ВКС е указано още, че при налагане на дисциплинарно наказание във всички случаи работодателят е длъжен да прецени извършеното нарушение съобразно изискванията на чл.189 КТ, както и във всички случаи на оспорено пред съда наложено дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, съобразно посочените в закона критерии. Императивната норма на чл.189 КТ изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя, както е приел и въззивният съд. Ако допуснатото дисциплинарно нарушение има формален характер, тъй като вредата е възстановена и е с незначителна стойност, а уволнената е дългогодишна работничка с добра квалификация /както е посочено в исковата молба и обясненията на ищцата, дадени по чл.193 КТ/, няма основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – р. по гр.д. №367/94 г. на трето г.о., р. по гр.д. №559/09 г. на трето г.о. и др. В същия смисъл са изводите на въззивния съд по настоящото дело.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, поради по-горе изложеното, а на ответницата по жалба да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на минимума оп чл.9, ал.3 от Наредба №1/04 г.- 500 лв.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №4634/14 г. от 17.06.14 г.
Осъжда [фирма] да заплати на Д. К. В. деловодни разноски за тази инстанция в размер на 500 /петстотин/ лв.
Определението е окончателно.

П.: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.