Определение №80 от 42051 по търг. дело №1113/1113 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 80
София, 16.02.2015 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1113/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 1915 от 21.10.2013 г., постановено по в. т. д. № 1880/2013 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав. С посоченото решение е потвърдено решение от 15.01.2013 г. по т. д. № 207/2012 г. на Софийски градски съд, с което по иск на [фирма] е прекратено на основание чл.517, ал.3 ГПК [фирма].
В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт като е приел, че са осъществени всички предпоставки на чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на дружеството и че прекратяването не е обвързано с предпоставките на чл.94 ТЗ и чл.96, ал.1 ТЗ. К. изразява несъгласие с извода на въззивния съд за неприложимост към спора на разпоредбите на чл.94 ТЗ и чл.96 ТЗ. Излага доводи, че за успешното провеждане на иска по чл.517, ал.3 ГПК е необходимо кредиторът – ищец да не се е удовлетворил в продължение на шест месеца от движимото имущество на съдружника – длъжник, както предвижда чл.96, ал.1 ТЗ, и да е спазен редът по чл.94 ТЗ – да е подадено 6 – месечно предизвестие за прекратяване участието на длъжника като съдружник в дружеството, които изисквания в случая не са спазени.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значими за изхода на делото са поставени следните въпроси : По аргумент от противното на чл.517, ал.4 ГПК, доколкото конкретната хипотеза не се отнася за еднолично дружество с ограничена отговорност, то за успешното провеждане на иска за прекратяване на дружеството по чл.517, ал.3 ГПК не е ли необходимо да са спазени и предпоставките по чл.96 ТЗ и чл.94 ТЗ, освен предвидените такива в процесуалния закон /чл.517, ал.3 ГПК/; Явява ли се чл.517, ал.3 ГПК специален по отношение на чл.96 ТЗ като ред за удовлетворяване на кредитора – ищец на един от съдружниците в О..
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е уважен искът на [фирма] за прекратяване на [фирма], Софийски апелативен съд е приел, че са осъществени всички предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК като основание за прекратяване на търговското дружество – ответник. Изводът за осъществяване на предпоставките на чл.517, ал.3 ГПК е направен с оглед на установените по делото факти, че [фирма] се легитимира като кредитор на А. Е. М. – съдружник в [фирма], с парично вземане, за което е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 10784/2011 г. на Софийски районен съд, 52 състав; че за принудително удовлетворяване на вземането към съдружника е образувано изпълнително дело № 20118580400598 на ЧСИ У. Д., по което е наложен запор върху дружествения дял на А. М. в [фирма] и запорът е вписан в търговския регистър; че на 11.07.2011 г. на ответното дружество е връчено изявление от [фирма] за прекратяване участието на длъжника в дружеството и че от датата на връчване на изявлението са изминали три месеца; че ищецът – кредитор е овластен от ЧСИ У. Д. да предяви иск по чл.517, ал.3 ГПК за прекратяване на [фирма]; че ответникът не е доказал да е заплатил на ищеца дължимите по изпълнителното дело суми или припадащата се на съдружника А. М. част от имуществото на дружеството.
В хода на първоинстанционното производство и в подадената въззивна жалба ответникът [фирма] е поддържал доводи, че за да е основателен искът по чл.517, ал.3 ГПК, е необходимо да са изпълнени и изискванията на чл.94 ТЗ и чл.96 ТЗ – в продължение на 6 месеца кредиторът – ищец да не е могъл да се удовлетвори принудително от движимото имущество на съдружника – длъжник, да е наложил запор върху ликвидационния дял на длъжника и да е поискал прекратяване на дружеството с писмено предизвестие до останалите съдружници, отправено 6 месеца преди това. Въззивният съд е преценил доводите за неоснователни с мотив, че разпоредбите на чл.94 ТЗ и чл.96 ТЗ касаят участието на длъжника в събирателно дружество, а А. М. е съдружник в О. и приложение намира разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед решаващите изводи на въззивния съд, поставените от касатора правни въпроси за съотношението между разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК и разпоредбите на чл.94 ТЗ и чл.96 ТЗ са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ТЗ, но не отговарят на допълнителното изискване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с въззивното решение правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, когато разглежданото му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия. В случая не е осъществено нито едно от посочените условия, тъй като разпоредбите на чл.94 ТЗ и чл.96 ТЗ и тази на чл.517, ал.3 ГПК са ясни и точни, а по приложението на чл.517, ал.3 ГПК съществува задължителна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК урежда реда за принудително изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник в търговско дружество. В чл.517, ал.3 ГПК, който следва да се прилага в систематична връзка с чл.517, ал.1 ГПК, са посочени изчерпателно предпоставките и редът за провеждане на принудителното изпълнение. Съгласно чл.517, ал.1 и ал.3 ГПК, принудителното изпълнение започва с налагане на запор върху дела на ограничено отговорния съдружник, който се вписва в търговския регистър и се съобщава на дружеството; след налагане на запора съдебният изпълнител връчва на дружеството изявление на взискателя за прекратяване участието на съдружника – длъжник; ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството, като прекратяването се вписва служебно в търговския регистър и след това се извършва ликвидация на дружеството с цел удовлетворяване на кредитора – ищец от полагащия се на съдружника – длъжник ликвидационен дял; ако установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ, или че вземането на взискателя е удовлетворено, съдът отхвърля иска за прекратяване на дружеството. С постановени при действието на чл.290 ГПК решения, имащи характер на задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – решение № 114/01.10.2009 г. по т. д. № 271/2009 г. на ВКС, І т. о., решение № 77/06.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 101/25.06.2012 г. по т. д. № 877/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., Върховният касационен съд се е произнесъл, че предпоставките за прекратяване на търговско дружество в резултат на предприето принудително изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник и поредността на действията, чрез които се осъществява прекратяването, са уредени изрично в разпоредбата на чл.517, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК, която не може да се прилага разширително и е недопустимо съдът да обуславя прекратяването на дружеството от предпоставки, невключени в нейния фактически състав. Трайна и последователна е и практиката на ВКС по въпроса, че в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК прекратяването на дружественото участие на съдружника – длъжник настъпва със самото връчване на изявлението на кредитора – взискател на дружеството, независимо от волята на длъжника или на дружеството /решение № 347/04.05.2005 г. по т. д. № 631/2004 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26/09.02.2007 г. по т. д. № 520/2006 г. на ВКС, І т. о./.
Разпоредбите на чл.94 ТЗ и чл.96 ТЗ уреждат реда и предпоставките за прекратяване на събирателно дружество от съдружник с предизвестие /чл.94 ТЗ/, съответно предпоставките и реда за прекратяване на събирателно дружество и/или на участието на съдружник в дружеството с предизвестие от личен кредитор на съдружника /чл.96 ТЗ/. Съдружниците в събирателното дружество са неограничено отговорни и в случай на предприето принудително изпълнение върху дял на някой от съдружниците приложение намира разпоредбата на чл.517, ал.2 ГПК. Поради това, че регулират правоотношения с неограничено отговорни съдружници във връзка с участието в събирателно дружество, разпоредбите на чл.94 ТЗ и чл.96 ТЗ нямат връзка с разпоредбата на чл.517, ал.3 ГПК, уреждаща принудителното изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник. В този смисъл се е произнесъл и въззивният съд, който при постановяване на обжалваното решение е приел, че доколкото е сезиран с иск за прекратяване на дружество с ограничена отговорност, предявен в хода на производство за принудително изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник в дружеството, изходът на спора е обусловен единствено от предпоставките на чл.517, ал.3 ГПК, не и от предпоставките на чл.94 ТЗ и чл.96 ТЗ, които касаят неограничено отговорните съдружници в търговско дружество.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по т. д. № 1880/2013 г.
Ответникът по касация не е претендирал разноски и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1915 от 21.10.2013 г., постановено по в. т. д. № 1880/2013 г. на Софийски апелативен съд, 9 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар