О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №80/26.02.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 700 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 4834/ 2014 г, с което Окръжен съд – Благоевград е върнал частната жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 4154/ 07.10.2014 г. по ч. гр. д. № 783/ 2014 г. на Окръжен съд.
Определението се обжалва от [фирма] с доводите, че извън компетентността на въззивния съд е преценката дали частната жалба има допустим предмет и е неправилен изводът, че определение № 4154/ 07.10.2014 г. по ч. гр. д. № 783/ 2014 г. на Окръжен съд – Благоевград попада извън предметния обхват на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
От длъжника К. Н. У. не постъпва писмен отговор.
Чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК допуска с частна жалба пред Върховния касационен съд да бъде обжалвано определението за връщане на частна жалба като преграждащо развитието на „процеса относно процеса”. Частната жалба е подадена от легитимирана страна – дружеството, чието право на частна жалба срещу предходното определение на въззивния съд обжалваното определение отрича. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Частната жалба е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С първото определение по частното дело въззивният съд установява, че е налице основанието на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и на основание чл. 423, ал. 3 ГПК& 1) приема възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК; 2) отменя разпореждането за допускането й до незабавно (предварително) изпълнение и отхвърля това искане на заявителя и 3) обезсилва издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист.
С второто определение по частното дело въззивният съд връща частната жалба срещу своето определение по чл. 423, ал. 3 ГПК поради недопустим предмет – определение на въззивния съд, постановено в заповедното производство. За да изключи правото на заявителя на частна жалба срещу това определение, въззивният съд се е позовал на т. 8 ТР № от ТР № 4/ 2014 г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. При извършеното общо (нормативно) тълкуване на чл. 274, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд прие, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Т. решения са задължителни за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). С обжалваното пред Върховния касационен съд определение въззивният съд е приложил тълкувателното решение. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че е постановено в противоречие с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Неоснователно е и оплакването, че обжалваното определение надхвърля компетентността на въззивния съд. Вярно е, че чл. 275, ал. 2 ГПК изисква съответно приложение на разпоредбата на чл. 262 ГПК, а буквалният й прочит изключва правомощието на въззивния съд с разпореждане да върне частната жалба в хипотези, различни от нейното просрочие и от неотстранените в срок нейни нередовности. Смисълът на чл. 262 ГПК е по-дълбок. Той поставя в правомощие на съда, постановил обжалвания акт, пръв да извърши преценката за надлежното възникване и упражняване на правото на частна жалба. Надлежната легигимация на жалбоподателя (производна от обжалваемия интерес) и допустимия предмет на частната жалба (правната норма, която поставя акта в допустим предмет на инстанционен контрол) са част от тази преценка.
Следователно обжалваното определение подлежи на потвърждаване от настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу определението от 18.11.2014 г. по ч. гр. д. № 783/ 2014 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.