О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
Гр.София, 12.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 3212/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 56780 от 04.05.2015 г. на ЕТ С. – А. Д. от [населено място] с ЕИК[ЕИК], срещу определение на СГС, ІІІ-В състав от 20.04.2015 г. по в.гр.д. № 4288/12 г., с което е върната въззивна жалба с вх.№ 1048028/22.12.2009 г. и е прекратено производството по делото, поради неотстраняване в срок на нередовностите на жалбата, чрез довнасяне на дължимата за обжалването държавна такса в размер на 2 961.73 лв., на основание чл.262 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.261 т.4 ГПК.
В частната жалба се съдържат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалноправните разпоредби. Релевират се и доводи за нищожност на обжалвания акт, т.к. страната е получила препис от определението, подписано само от докладчика по делото, вместо от пълния съдебен състав. Твърди се, че определението от 07.05.2014 г., с което е определен различен от първоначално внесения размер на държавната такса и с което производството е оставено без движение с указания за довнасянето й, е също неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят е поискал от съда неговото изменение, чрез ползване знанията на вещо лице за преизчисляване на държавната такса по обективно съединените искове. Това искане неправилно е било оставено без уважение с разпореждане от 16.02.2015 г., т.к. на основание чл.273 ГПК СГС има право да приложи правилата за първа инстанция при определяне цената на исковете и да коригира размера на таксата. Според частния жалбоподател, минималната държавна такса /4 % от цената на иска, но не по-малко от 50 лв./ се отнася за таксата по една искова молба като цяло, а не поотделно за всеки съединен с общата искова молба иск, поради което първоначално внесената от него държавна такса в размер на 623.30 лв. за въззивното производство е напълно достатъчна, с оглед цената на исковете – главница от 29 733.32 лв. и лихви, възлизащи на сумата 1 451.63 лв. В този смисъл черпи доводи от факта, че първоинстанционният съд не се е произнесъл с решението си по искове, основани на отделни фактури и лихви по тях, а относно глобално дължими главница и лихви.
По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното определение, на определението от 07.05.2014 г. и на разпореждането от 16.02.2015 г. и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, ведно с даване на задължителни указания за преизчисляване и коригиране на дължимата държавна такса, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задача: Да се изчисли отново дължимата държавна такса от ищеца за исковата молба, като се спази стриктно изискването на чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, чл.69 ал.1 т.1 ГПК и чл.71 ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба Х. ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] с писмен отговор, депозиран чрез адв. Т. – процесуален представител изразява становище за недопустимост на жалбата в частта, с която се моли да бъдат отменени предходни разпореждания и определения по въззивното дело. В останалата част счита частната жалба за допустима, но неоснователна по същество, за което излага подробни доводи. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, ведно с присъждане на сторените за защитата му пред ВКС съдебно-деловодни разноски.
Върховният касационен съд, търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе, прецени следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена против преграждащо процеса определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.
Разгледана по същество, с оглед наведените оплаквания, същата се преценява като неоснователна.
Съобразно данните по делото, обжалваното определение е надлежно подписано от членовете на съдебния състав, който го е постановил, поради което липсва основание за квалифицирането му като нищожно. Ирелевантно е обстоятелството, в какъв вид преписът от определението е бил изпратен на жалбоподателя, а и то не се доказва.
На следващо място, определението е допустимо, законосъобразно и обосновано. Съобразно изричната разпоредба на чл.72 ал.1 изр.1 ГПК, при предявени с една искова молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск, т.е. по 4 % върху цената на всеки иск, но не по-малко от 50 лв. Разрешението в чл.55 ал.3 ГПК /отм./, според което при предявяване на няколко иска с обща искова молба цената на иска е равна на сбора на отделните искове, не е възпроизведено в сега действащия процесуален кодекс, както и няма основание подобно правило да бъде извлечено по тълкувателен път /в този смисъл вж. и ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, т.18/. С определението на СГС от 07.05.2014 г. дължимата такса за обжалването е определена при спазване на нормите на чл.72 ал.1 вр. чл.69 ал.1 т.1 ГПК и чл.1 вр. чл.18 ал.1 от ТДТССГПК. Не са налице изобщо условия за назначаване на вещо лице за изчисляване на дължима такса по искове за парични вземания, доколкото това става посредством прости аритметични операции и ползването на достъпни изчислителни системи. Още по-малко въпросът за цената на исковете може да се повдига във въззивното производство, с оглед нормата на чл.70 ал.1 ГПК и установената с нея преклузия. Без значение за броя и цената на предявените искове се явява и обстоятелството, че в диспозитива на първоинстанционното решение не са посочени по отделно вземанията за цена по множеството продажбени правоотношения между страните в периода 10.08.2007 г. – 03.12.2007 г., предмет на уточнената исковата молба, предвид издадените 85 бр. фактури, и дължимите по всяка от тях мораторни лихви.
В заключение, оплакванията в частната жалба са неоснователни и обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. При неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на недостатъци на въззивна жалба, каквито действително са налице, нередовно образуваното въззивно производство подлежи на прекратяване, по аргумент от чл.262 ал.2 т.2 ГПК. С оглед направеното от ответника по частната жалба искане за присъждане на разноски и представените в тази връзка доказателства, същото следва да бъде уважено за сумата 360 лв. – уговорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съставът на ВКС, търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, ІІІ-В състав от 20.04.2015 г., постановено по в.гр.д. № 4288/2012 г.
ОСЪЖДА ЕТ С. – А. Д. от [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на Х. ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 360 лв. – съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: