4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
С.,20.12.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 128/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 247 от 08.12.2010 г. по в. т. д. № 13/2010 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 203 от 10.12.2009 г. по гр. д. № 447/2009 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу [фирма], [населено място] и П. Й. П. от същия град положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 17 500 евро по издадени от тях два записа на заповед от 24.09.2008 г. – за 10 000 евро и за 7 500 евро, заедно със законната лихва върху исковата сума за периода от 17.02.2009 г. до окончателното й изплащане.
К. поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно. Твърди, че изводът на съда за недължимост на сумата по процесните записи на заповед не съответства на събраните по делото доказателства. Според него, решаващият състав неоснователно не е съобразил безспорния между страните и установен по надлежния процесуален ред факт, че между тях съществуват трайни търговски отношения във връзка с доставката на гориво „газ-пропан бутан” и че двата записа на заповед са издадени за обезпечаване на бъдещите задължения на ответното дружество за плащане цената на доставеното му гориво. С оглед релевираното във въззивната жалба твърдение, че каузалното правоотношение, по повод на което са издадени записите на заповед, е именно продажбата на гориво, касаторът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен до размер на сумата 30 695.03 лв., представляваща стойността на доставените и неплатени количества, отразени в представените по делото фактури, дължимостта на която не се оспорва и от самите ответници.
Като въпрос, който е от значение за изхода на делото, в изложението е посочен материалноправният въпрос за пределите на обезпечително-гаранционната функция на записа на заповед и по-конкретно – може ли записът на заповед да обезпечава бъдещи задължения. По отношение на същия касаторът заявява, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, предложение първо ГПК, тъй като решаването му е от „значение за точното прилагане на закона”.
Ответниците по касация – [фирма], [населено място] и П. Й. П. от същия град – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, за което са изложили подробни съображения в писмения си отговор от 07.02.2011г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата 17 000 евро по заповед за незабавно изпълнение № 378 и изпълнителен лист от 06.03.2009 г., издадени по ч. гр. д. № 336/2009 г. на Горнооряховски районен съд по реда на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на два записа на заповед от 24.09.2008 г., въззивният съд е приел за недоказано съществуването на вземане за посочената сума, тъй като не е установено твърдяното от ищеца каузално правоотношение, по повод на което са издадени процесните записи на заповед – сключен договор за заем. Този извод е направен с оглед липсата на доказателства за реално предаване на сумата 17 000 евро на ответника П. П. лично или като управител на ответника [фирма]. Като неоснователно и недоказано решаващият състав е счел и твърдението на ищеца, направено едва във въззивната жалба, че процесните записи на заповед обезпечават всъщност не предоставен на ответниците заем, а задълженията им във връзка с доставките на гориво „газ-пропан бутан”. С оглед данните от заключението на допуснатата счетоводна експертиза, че към датата на издаване на записите на заповед /24.09.2008 г./ [фирма] е дължало на ищеца [фирма] само стойността на доставката по фактура № 1891 от 24.09.2008г. в размер на 8 330.01 лв. и че е погасило същата още на 29.09.2008 г., съдът е направил извод за липса на задължение на ответното дружество за заплащане на горива за посочените в записите на заповед суми, поради което не е имало основание те да се издават за обезпечение на несъществуващо задължение.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Безспорно, поставеният от касатора материалноправен въпрос е значим за изхода на конкретното дело, с което е изпълнено общото изискване за достъп до касационен контрол по чл.280, ал. 1 ГПК. По отношение на същия обаче не следва да бъдат обсъждани допълнителните предпоставки, свързани с основанието по ч. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като това основание не е надлежно заявено. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, докато в случая е заявено само част от посоченото основание. Този извод следва както от твърдението на касатора, че поставеният от него въпрос е „от значение за точното прилагане на закона”, така и от изрично му позоваване само на предложение първо от разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски не следва да бъде уважено, предвид липсата на доказателства за направени такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 247 от 08.12.2010 г. по в. т. д. № 13/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: