Определение №803 от 41941 по ч.пр. дело №6262/6262 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 803

гр. София, 29.10. 2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
СЪДИЯ БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа частно гр. дело № 6262 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 255-257 от ГПК.
Делото е образувано по повод разпореждане от 21.10.2014 г. на председателя на Софийския апелативен съд (САС), с което частно гр. дело № 1415/2014 г. по описа на същия съд е изпратено на Върховния касационен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа, поради отвод на всички съдии от САС. Определение в това производство по делото по чл. 23, ал. 3 от ГПК е постановено в днешното закрито съдебно заседание от 28.10.2014 г. – от компетентния за това тричленен състав на ІV-то гр. отд. на ВКС, като с него частно гр. дело № 1415/2014 г. е изпратено за разглеждане на Пловдивския апелативен съд (ПАС).
Делото е образувано и по молба (наименована “жалба за бавност”) с вх. № 11453/08.10.2014 г. на К. И. Б.. В нея молителят сочи, че е налице шестмесечно задържане от съдия-докладчика на частното гр. дело, образувано пред САС, като в тази връзка иска да се определи срок за произнасянето по частната му жалба.
Действително, от постъпването на частната жалба на молителя в САС на 14.04.2014 г. и образуването на същата дата на частно гр. дело № 1415/2014 г. по нея до отвеждането на първия въззивен състав по делото с определение от 30.07.2014 г., са изминали три месеца и половина, като с това първоначално е допуснато необосновано забавяне на делото по смисъла на чл. 257, ал. 2 от ГПК.
Последвалото отвеждане на всички останали съдии от гражданското, търговското и наказателното отделения на САС е станало до постановяването на посоченото по-горе разпореждане от 21.10.2014 г. на председателя на САС, т.е. – през следващите близо три месеца, което – предвид обстоятелството, че е протекло и през периода на съдебната ваканция (15 юли – 1 септември – чл. 329, ал. 1 от ЗСВ), вече не може да се определи като необосновано забавяне по смисъла на чл. 257, ал. 2 от ГПК.
Подадената молба за определяне на срок при бавност не би могла да се уважи и поради изпращането на частно гр. дело № 1415/2014 г. – по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК (с посоченото по-горе определение на тричленния състав на ВКС по настоящото дело) – за разглеждане от друг апелативен съд, а именно – ПАС, пред който частното гражданско производство по частната жалба на молителя още не е образувано.
В заключение – молбата следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ молбата (наименована “жалба за бавност”) на К. И. Б. за определяне на срок за произнасяне по частната му жалба, по която е било образувано частно гр. дело № 1415/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *