4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
С.,20.12.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 141/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. П. Х. от [населено място] срещу решение № 531 от 10.06.2010 г. по гр. д. № 268/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-4 състав решение № 394 от 03.02.2010 г. по гр. д. № 3652/2008 г. за отхвърляне на предявения от касаторката иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 12 000 лв. до пълния претендиран размер 50 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. Касаторката счита, че обезщетението за неимуществени вреди е определено в нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, тъй като не съответства на действителните болки и страдания, които е претърпяла, както и че не е отчетен факта на предстояща оперативна интервенция относно счупването на носните кости.
Като значим за конкретното дело въпрос, с който е обосновано и допускането на касационното обжалване, е посочен въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос касаторката поддържа всички предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК основания.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от Л. П. Х. от [населено място] иск е отхвърлен за сумата 38 000 лв., въззивният съд, като е отчел конкретните за спора обстоятелства – вида и тежестта на причинените на ищцата телесни увреждания; продължителността на възстановителния период /20-25 дни/, продължителността и интензитета на претърпените от нея болки и страдания до пълното й възстановяване, възрастта й и липсата на негативни последици за здравето след възстановяването й, е преценил като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД определеното от Софийски градски съд обезщетение в размер на 12 000 лв. За разликата до пълния предявен размер 50 000 лв. решаващият състав е счел претенцията за неоснователна.
Настоящият състав намира, че поставеният от касаторката въпрос не може да обоснове допускане на касационното обжалване, независимо от това, че е обуславящ изхода на делото, тъй като по отношение на него не е осъществено нито едно от предвидените в чл. 280, ал. 1 – 3 ГПК основания.
Поради обстоятелството, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са посочени, респ. представени никакви съдебни актове, напълно недоказано се явява твърдението, че поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и че същият се решава противоречиво от съдилищата. Неоснователно в тази връзка е становището на касаторката, че не следва да бъдат посочвани, респ. представяни конкретни съдебни решения, тъй като практиката на ВКС е известна на съдиите. Безспорно е, че съдиите от ВКС имат информационен достъп до постановените от този съд актове и поради това не е необходимо копие от същите да бъдат представяни с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За да бъдат издирени и преценени в производството по чл. 288 ГПК, необходимо е, обаче, те да са посочени. По отношение на актовете на останалите съдилища, задължението включва и представянето им, тъй като за съда е невъзможно да се снабди с тях, предвид липсата на единна информационна система за обявяване на постановените решения от съдилищата в Република България. Съгласно задължителните разяснения по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, неизпълнението на това задължение има за последица недоказаност на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е и становището, че поставеният материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Още повече, като се има предвид, че Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в Постановление № 4 от 1968г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 531 от 10.06.2010 г. по гр. д. № 268/2010 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: