ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 805
София, 20.07. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 453 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба и по частната касационна на адвокат Д като процесуален представител на Д. И. И. от гр. Т. срещу въззивното решение на Т. окръжен съд от 21.І.2009г. по в.гр.д. № 446/2008г. и срещу определението на същия съд от 17.ІІ.2009г.
Ответникът по касационната жалба “Е” АД Търговище е заел становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационните жалби са подадени в указания от съда преклузивен срок и са процесуално допустими.
По допускането на касационното обжалване на въззивните решение и определение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Т. окръжен съд е потвърдил решението на ТРС от 03. ХІІ.2008г. по гр.д. № 719/2008г. в частите, с които са отхвърлени предявените от Д. И. срещу “Е” АД искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ. С определението от 17.ІІ.2009г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта му, имаща характер на определение, с която ищцата, сега касатор, е осъдена да заплати на ответното дружество направените от него разноски за вещи лица в размер на 120лв.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението е законно, тъй като е извършено при наличие на основанието за това по чл.328 ал.1 т.2 – поради закриването на част от предприятието – Ц. “П”, в който е работела ищцата. Изводът е основан на две технически експертизи, според които част от дейността на предприятието, а именно леенето на пластмасови изделия, е прекратена и необходимите за производството пластмасови изделия се изработват от друга фирма по договор. Всички машини, свързани с леенето на такива изделия, са предадени за скрап. Като неоснователно е оценено твърдението за немотивираност на уволнителния акт.
За да постанови определението, въззивният съд е приел, че с оглед разпоредбите на чл.78 ал.3 и чл.83 ал.1 т.1 от ГПК работниците и служителите се освобождават от държавни такси и разноски по воденето на делата, но не и от заплащането на разноските на ответната страна.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК по допускането на касационно обжалване на решението касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси: налице ли е закриване на част от предприятието или в случая намира приложение чл.123 ал.1 т.4 и 7 от КТ, задължително ли е заповедта за уволнение да бъде мотивирана и др. Сочи се, че основанията за допускане на касационно обжалване са разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК, като са представени решения на състави на ВКС и се сочи противоречие с т.13 от ПП № 2/1977г.
Като основание за допускане на касационно обжалване на определението касаторката сочи противоречие с решение на ОС Търговище по гр.д. № 8/2009г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК /тъй като се сочи практика на съдилищата и не са изложени никакви съображения за наличие и на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК/ предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното решение.
По силата на посочената разпоредба на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за спора по делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото.
В разглеждания случай соченият материалноправен въпрос за наличието на закриване на част от предприятието не е разрешен в противоречие с това по решението на ВКС, състав на ІІІ ГО, № 685/08.VІІ.2002г., тъй като със сключения на 16.VІ.2008г. между дружеството и “Т” ООД договор за изработка на пластмасови изделия не е установено в настоящото производство създаването на ново на мястото на закритото звено, в какъвто смисъл е хипотезата по посоченото решение.
По материалноправния въпрос за приложението в случая на чл.123 от КТ въззивният съд не се е произнесъл, поради което не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
С представените решения не се установява наличието на противоречива практика и по материалноправният въпрос задължително ли е мотивирането на заповедта за уволнение. Това е така, тъй като разрешението на този въпрос, дадено от въззивния съд в атакуваното решение, е в пълно съответствие с разрешението в решението по гр.д. № 254/1997г. на ВКС, ІІІ ГО, касаещо противоречие между правното и фактическо основание за прекратяване на трудово правоотношение, и в решение № 663/07.VІІ.2003г., според което неправомерна е заповед за уволнение, в която като основание за уволнение е посочена само т.2 на чл.328 ал.1 от КТ, без определяне на коя от двете взаимноизключващи се хипотези се прилага, какъвто разглежданият случай не е. Няма противоречие и със задължителната практика на ВКС, обективирана в случая с т.13 от ПП № 2/1977г., според която съдът не е обвързан с правната формулировка на заявеното основание за отмяна /има се предвид отмяната по чл.231 от ГПК /отм./, а следва да се произнесе по заявените в молбата или предложението обстоятелства – по такъв въпрос въззивният съд няма произнасяне.
Не се установява противоречива практика на съдилищата и по въпроса задължени ли са работниците и служителите за направените от ответника в производството по трудови спорове разноски. В подкрепа на твърдението си за такава практика касаторката представя решение на ТОС по гр.д. № 8/2009г., което, обаче, няма данни да е влязло в сила, а само окончателни решения формират съдебната практика.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваните съдебни актове не следва да се допуска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Търговищкия окръжен съд, ГО, от 21.І.2009г. и на определението на същия съд от 17.ІІ.2009г. по гр.д. № 446/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: