3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 806
С., 16.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1324/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от пълномощника адв. М. Д., срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 174 от 06.11.2013г. по в.гр.д. № 421/2013г., с което е отменено решението на Варненския окръжен съд, № 1332 от 20.06.2013г. по гр.д. № 2147/2010г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от [община] против [фирма] иск по чл. 422 ГПК до размера на сумата 82 459,81 лв., и вместо него с въззивното решение искът е уважен в този размер.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
С въззивното решение е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че [фирма] дължи на [община] сумата 82 459,81 лв., представляваща стойността на извършени от общината за сметка на [фирма], по чл. 14 от Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Д., разходи по почистването на терена и извозването на строителни отпадъци, останали след премахването на незаконен строеж в УПИ Х-110, кв. 46 в З. – юг, [населено място].
От фактическа страна съдът е приел, че със заповед от 19.02.2008 г. на началника на РДНСК – В., е наредено премахване на незаконен строеж, изпълнен от [фирма], като извозването на имуществото и строителните отпадъци, получени при премахването, са възложени с договор на [фирма] след проведена процедура за обществена поръчка. За възложените от [община] на [фирма] работи по почистването на строителната площадка и извозването на отпадъците е бил съставен протокол за установяването и заплащането на строителните и монтажни работи на обща стойност 68 716,51 лв. без ДДС, която сума е била фактурирана на общината на 19.05.2009 г. /82 459, 81 лв. с ДДС/ и е била платена на [фирма] на 05.10.2009 г. Поради оспорването на протокола от ответника съдът е допуснал и изслушал заключенията на експертизи за установяване на вида и количеството на извършената работа. Приел е, че конкретният вид и стойността на работите, изчислени съгласно единичните договорени цени, е установен от заключението на вещото лице инж. П., и същите са в обема и на стойност, съответстваща на вписаната в протокола за установените работи към 19.05.2009 г. сума от 68 716,51 лв. без ДДС /82 459,81 лв. с ДДС/. Общината е платила тази стойност на изпълнителя [фирма] и има право да претендира заплащането й от ответника [фирма] – адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж, съгласно посочената по-горе Наредба № 13. Поради това, след подадено възражение от длъжника по реда на чл. 415 ГПК, по реда на чл. 422 ГПК съдът е приел за установено вземането по заповедта за изпълнение.
К. [фирма] моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: следва ли при предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск за съществуване на вземане съдът да даде правна квалификация на иска като посочи материалноправната норма, на която ищецът основава претенцията си; следва ли въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви по спора като посочи какво приема от правна страна; каква е доказателствената стойност на фактура, съставена между една от страните по спора и трето лице, ако същата е оспорена от насрещната страна по делото и нейното съдържание е опровергано; трябва ли съдът да изложи мотиви когато не възприема заключението на вещо лице. Прилага съдебна практика.
По първия от поставените въпроси касаторът излага доводи, че разпоредбата на чл. 422 ГПК е процесуална, тя посочва само правния ред, по който се установява съществуването на едно правоотношение, но не е материалноправната норма, от която произтича вземането. ВКС намира, че поставеният въпрос е от значение за решаването на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по този въпрос е налице съдебна практика на ВКС. С решение № 294/18.10.2013г. по гр.д. № 1276/2012г. ІV г.о. ВКС е приел, че съдът по иска за съществуване на вземането (чл. 422 ГПК) е длъжен сам да определи вярната правна квалификация на предявения иск. В настоящия случай въззивният съд е посочил, че производството се развива по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземането по заповедта за изпълнение, а относно материалноправния източник на задължението се е позовал на чл. 14 от Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Д., съгласно който почистване на строителната площадка от строителните отпадъци, получени при премахването на незаконен строеж, и възстановяването на терена се извършва от общината по местонахождение на строежа за сметка на адресата на заповедта.
Въпросите, свързани с мотивирането на съдебния акт, не са основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд е изложил собствени обстойни мотиви, анализирал е подробно доказателствата по делото, посочил е защо дава вяра на заключението на вещото лице П. и не дава вяра на заключението на вещото лице Б..
Въпросът каква е доказателствената стойност на фактура, съставена между една от страните по спора и трето лице, ако същата е оспорена от насрещната страна по делото и нейното съдържание е опровергано, съдържа условие, което не съответства на приетото от съда. Както бе посочено по-горе въззивният съд е приел за установени вида и количеството на строително-монтажните работи не въз основа на оспорения от касатора протокол, по който е била фактурирана стойността на работата на общината, а съгласно заключението на вещото лице П., като е изложил подробни мотиви в тази насока.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 174 от 06.11.2013г. по в.гр.д. № 421/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: