5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№808
София,09.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 633/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2119 от 04.11.2015 г. по в.т.д. № 2066/2015 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Благоевград по гр.д. № 452/2013 г. в обжалваната част, с която: дружеството е осъдено да заплати на [фирма] следните суми по договор за заем от 26.03.2012 г. : сумата 20 937.83 евро – главница за периода от м. юли 2012 г. до м.април 2015 г., ведно със законната лихва от 09.10.2013 г.; сумата 4 488 евро – рискова премия по чл.4, ал.4 от договора, за периода от 01.07.2012 г. до 01.04.2015 г. и сумата 9 422.02 лв. – неустойка за забава по чл.17, ал.1 от договора за периода от 02.07.2012 г. до м.декември 2012 г. , като е потвърдено и определението на Окръжен съд – Благоевград от 05.02.2015 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е отхвърлено искането на [фирма] за намаляване на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакуваното въззивно решение, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК, които са подробно мотивирани. Изразява се несъгласие с изводите на решаващия състав за валидност на неустоечната клауза и на клаузата, предвиждаща рискова премия, както и за настъпила предсрочна изискуемост на цялата сума по договора за заем. По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, или постановяване на решение по същество, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции, с присъждане на разноски за всички инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички наведени във въззивната жалба възражения на въззивника; 2. Когато въззивната инстанация препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл.272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания; 3. В противоречие с добрите нрави ли се явява неустойка, уговорена при условия като в процесния случай; 4. Възможно ли е уговарянето на предсрочна изискуемост в отклонение от чл.71 ЗЗД при договор за заем, подчинен на правилата на чл.240 и сл. ЗЗД и допустимо ли е автоматично настъпване на предсрочна изискуемост при договор за заем и 5. Възможно ли е уговарянето на рискова премия при договор за заем за потребление или такава клауза е нищожна поради противоречие със закона, респ. поради невъзможен предмет. По първите три въпроса се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложена към жалбата задължителна практика, а по въпроси № 4 и № 5 – на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация не е изразил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено по категоричен начин превеждането на заемната сума от заемодателя и удостовереното, с подписване на договора, получаване на сумата от заемателя. В тази насока е отчетено съдържанието на § 8, раздел от раздел осми от договора, с извод, че договорът има характер и на разписка по см. на чл.77 ЗЗД, а получаването на заемната сума се потвърждава и от обективираното в анекс от 01.07.2012 г. признание на заемателя за непогасеното му задължение по процесния договор за заем.
Решаващият съдебен състав е преценил доказателствата във връзка с извършените от дружеството – заемател плащания по договора, установени и от счетоводната експертиза, при разграничаване на извършени плащания, относими към други договори, както е отразено и в представените от ответника /сега касатор/ платежни нареждания.
За неоснователно е прието възражението за нищожност на договорните клаузи за рискова премия и възнаградителна лихва поради прекомерност и като противоречащи на добрите нрави. Становището на въззивния съдебен състав е мотивирано с характера на рисковата премия, съставляваща част от дължимата от заемателя възнаградителна лихва, за което последният е бил предварително информиран и се е съгласил с условията на заема – броя и размера на погасителните вноски, дължимите лихви и такси.
Отхвърлени са и възраженията на дружеството заемател за нищожност на уговорената в договора неустойка за забава в размер на 0.25 % за всеки ден забава върху просрочената сума поради противоречие на добрите нрави. Съобразявайки задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС за релевантните към преценката за валидност на неустоечната клауза обстоятелства, е направен извод, че неустойката не излиза извън обезпечителната и обезщетителната й функции, договорена е в рамките на предвидената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне и има за цел евентуално да санкционира неизправния заемател. Решаващият съдебен състав се е позовал и на практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.
За неоснователна е счетена частната жалба срещу определението на първата инстанция от 05.02.2015 г., с което е отхвърлена молбата на [фирма] за изменение на решението в частта за разноските. Прието е, че присъдените в полза на ищеца разноски в размер на 3 600 лв., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение действително надхвърля по-малко от два пъти минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. , но с оглед фактическата и правна сложност на делото липсва основание за неговото намаляване.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По поставените процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да обсъди оплакванията във въззивната жалба и да мотивира решението си съобразно изискванията по чл.236, ал.2 ГПК, липсват данни за допуснато отклонение от задължителната практика на ВКС, на която се позовава касаторът. Видно от мотивите на атакувания съдебен акт е, че въззивният съдебен състав е използвал процесуалната възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд, при констатация за идентичност на оплакванията и доводите на дружеството – заемател, с възраженията и доводите, обективирани в отговора на исковата молба.
Формулираните въпроси под № 3 и № 5 са относими изцяло към правилността на въззивното решение, съответно към основанията по чл.281, т.3 ГПК, поддържани в касационната жалба. Отговорът на тези въпроси е предпоставен от преценката на конкретните договорни клаузи и доказателствата по спора, която е осъществена от решаващия съд, чиято законосъобразност и обоснованост е извън предмета на производството по селекция на касационните жалби. В този смисъл е и задължителното тълкуване на процесуалния закон, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което настоящият съдебен състав съобразява.
Въпросите, касаещи предсрочната изискуемост /част от въпрос № 3 и въпрос № 4/ също не попадат в обхвата на общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото по тях липсва формирана правна воля в атакувания съдебен акт.
Предвид недоказаността на общата предпоставка за достъп до касация, не следва да се преценяват допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2119 от 04.11.2015 г. по в.т.д. № 2066/2015 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: