2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
С., 25.04.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 9 април две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. ч.гр.д. № 41/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], срещу определението на Пернишкия окръжен съд, № 530 от 19.05.2012г. по гр.д. № 261/2011г., с което е оставено без уважение искането на [фирма] за възстановяване на срока за касационно обжалване на решение № 268/05.07.2011г., постановено по същото дело.
Ответникът по частната жалба В. А. И. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Е. Х. моли частната жалба да се остави без уважение. Претендира разноските по делото.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което съгласно чл. 66, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Пернишкият окръжен съд е оставил без уважение искането на [фирма] за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по същото дело решение по съображения, че нито се твърдят, нито са установени особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока за обжалване. Приел е, че неуведомяването на страната от процесуалния й представител адв. Е. Г., чрез която е извършено връчването, не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Това е така, защото съгласно чл. 45, изр. второ ГПК връчването на представител се смята за лично връчване, а чл. 39, ал. 1 ГПК разпорежда, че когато страната има пълномощник по делото, връчването на съобщения и книжа да се извършва чрез него. При това положение и след като решението редовно е съобщено на страната чрез пълномощника й, то неуведомяването на законния представител на дружеството за това, съставлява субективен пропуск, който не е основание за възстановяване на срока за касационно обжалване.
Частният жалбоподател излага оплаквания, че съобщението за изготвяне на решението заедно с въззивното решение не е връчено редовно нито на страната, нито на пълномощника адв. Г.. Твърди, че съобщението не е връчено на посочената в него дата 01.08.2011г., а на 19.12.2011г. Оспорва редовността на връчването и по съображения, че разписката не съдържа данни за връчителя. На последно място излага доводи, че пълномощникът не е уведомил своевременно дружеството за постановеното решение, което съставлява особено непредвидено обстоятелство по чл. 64, ал. 2 ГПК.
Определението е правилно.
Законосъобразно въззивният съд е приел, че пропускът на пълномощника да уведоми своевременно страната за постановеното решение не съставлява особено непредвидено обстоятелство, освен ако са налице други непредвидени обстоятелства, довели до това. В случая не се твърдят особени, непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, каквито биха били внезапно заболяване или друго препятствие от такъв характер, което е осуетило своевременното извършване на следващото се процесуално действие. Твърденията на частния жалбоподател за погрешно отразяване на датата на връчване на съобщението за решението са относими към спазването на срока за обжалване /чл. 286, ал. 1 ГПК/ и евентуалното връщане на жалбата като просрочена, а не към възстановяването на срока за обжалване, предпоставка за което е пропускането на срока. Въз основа на представените в тази връзка доказателства не са наведени доводи за наличие на предпоставките на чл. 64 ГПК.
По изложените съображения определението на Пернишкия окръжен съд следва да се остави в сила, а на ответника да се присъдят разноските по делото в размер на 300 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Пернишкия окръжен съд, № 530 от 19.05.2012г. по гр.д. № 261/2011г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на В. А. И. от [населено място] сумата 300 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: