Определение №81 от 42412 по ч.пр. дело №3213/3213 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81

Гр.София, 12.02.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 3213/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№ 97725 от 03.08.2015 г. на ЕТ С. – А. Д. от [населено място] с ЕИК[ЕИК], срещу определение на СГС, ГО, ІІІ-В състав от 06.07.2015 г. по в.гр.д. № 4288/2012 год., в частта, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено определение от 20.04.205 г. в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на Х. ЕАД [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 1 203.44 лв. – направени разноски за въззивното производство.
Оплакванията на частния жалбоподател са за невалидност, недопустимост и неправилност на обжалвания акт, като се претендира неговата отмяна. Основно доводите в жалбата са свързани с пороци на определението от 20.04.2015 г., с което въззивното производство е било прекратено, поради неотстраняване на нередовности на въззивната жалба, установени в хода на процеса. Твърди се, че поради нищожност на това предходно определение, определението по чл. 248 ГПК също е недопустимо и незаконосъобразно. Липсват оплаквания, че насрещната страна не е направила разноски, или че те са в по-малък размер, или че присъждането им не е поискано своевременно.
Ответникът по частната жалба Х. ЕАД е подал отговор против нея, изготвен от процесуалния му представител адв. Е. Т., със становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена против подлежащо на обжалване пред ВКС определение.
Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна.
С окончателно определение, постановено по т.д.№ 3212/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, е потвърдено прекратителното определение от 20.04.2015 г. по т.д.№ 4288/12 г. по описа на СГС, с което са преклудирани оплакванията за неговата порочност. При служебно дължимата проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт не се установяват пороци от подобно естество.
Видно от материалите по делото, СГС е бил надлежно сезиран в срока по чл.248 ал.1 ГПК с молба от Х. ЕАД, в качеството й на въззиваема страна, за допълване на определението за прекратяване на производството по делото, чрез присъждане на сторените за защитата против въззивната жалба разноски, на осн. чл.78 ал.4 ГПК. По тези съображения молбата е допустима, както и основателна в определения от съда размер, с оглед преценените факти, че претенцията за разноски е направена с отговора на въззивната жалба, а разходването на средствата за процесуална защита се установява от своевременно представените и придружени със списък по чл.80 ГПК писмени доказателства.
С оглед горното съставът на Върховния касационен съд, търговска колегия, ІІ-ро отделение намира, че определението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, ІІІ-В състав от 16.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 4288/2012 г., в обжалваната му част.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар