2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
С. 11.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 7341/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. Г. от [населено място], срещу определението на Върховния касационен съд, І гр. отд., № 406 от 20.09.2013г. по ч.гр.д. № 4759/2013г., с което е оставена без разглеждане подадената от Г. Д. Г. частна жалба против разпореждане № 1715 от 01.04.2013г. по гр.д. № 916/2012г. на Русенския окръжен съд.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от Г. Д. Г. частна жалба против посоченото по-горе разпореждане по съображения, че определението /разпореждането/, с което се оставя без движение като нередовна жалбата и на жалбоподателя се дават указания за отстраняване на констатираните нередовности, не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК. По своя характер това разпореждане /определение/ не е преграждащо, нито в процесуалния закон е предвидена възможност за обжалването му с частна жалба. На самостоятелно обжалване подлежи разпореждането /определението/ за връщане на жалбата, по повод на което по необходимост се извършва проверка от по-горната инстанция и относно правилността на дадените от съда указания относно привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съдът е приел, че разпореждането /определението/ с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК. Срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване на определението за прекратяване на делото – в този смисъл т. 5 на ТР № 1/17.07.2001г. ОСГК на ВКС, което не е загубило сила в тази част.
По изложените съображения определението следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Върховния касационен съд, І гр. отд., № 406 от 20.09.2013г. по ч.гр.д. № 4759/2013г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: