Р Е Ш Е Н И Е
№ 813
София, 28.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Росица Иванова,
разгледа докладваното от съдия Владимир Йорданов
гр.дело N 1743 /2008 г.:
Производството е по §2,ал.3 от ПЗР на ГПК вр. чл.218а,ал.1,б.”а” и сл. от ГПК (от 1952 г.).
Образувано е по касационни жалби на страните по гр.д. № 760 /2007 г. на Окръжен съд – Хасково срещу постановеното по делото въззивно решение от 05.02.2008 г..
М. Б. А., от гр. Х., е обжалвала решението в частите, с които са отхвърлени предявените от нея искове срещу П. А. Б. и Д. Р. Б., и двамата от гр. Д. и срещу К. С. К. и М. Д. К., и двамата от гр. Х., искове с правно основание чл.26,ал.2,предл.2-ро или 4 ЗЗД; чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.108 ЗС и са оставени без разглеждане като недопустими исковете и с правно основание чл.431,ал.2 ГПК (от 1952 г.), производството по които е прекратено. Този жалбоподател твърди, че решенето е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано и незаконосъобразно, че съдът не е обсъдил доводите и и събраните по делото доказателства и необосновано приема, че показанията на свид. Тимушева со по-достоверни от показанията на свид. Атанасова, която е вписана като обявител в акта за смърт на А. Б. и че съдът не е посочил защо исковете по чл.431,ал.2 ГПК (отм.) са недопустими. Този жалбоподател иска решението да бъде обезсилено в обжалваната от нея част и делото върнато за ново разглеждане, евентуално – да бъде отменено и вместо него касационният съд да постанови решение по същество, с което да уважи тези нейни искове, като и присъди разноски и за двете инстанции.
П. А. Б. и Д. Р. Б., и двамата от гр. Д., и К. С. К. и М. Д. К., и двамата от гр. Х., обжалват решението в частта, с която въззивният съд е признал за установено по отношение на тях, че на основание чл.38 ЗС М. Б. А. е собственик на 1 /2 ид.ч. от процесното дворно място поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила: неправилно въззивният съд е приел, че макар и в нотариалния акт за дарение от 1985 г. да не е упоменато, че заедно с втория етаж от двуетажната жилищна сграда, представляващ самостоятелно жилище, се прехвърля собствеността върху дворното място, то прехвърлянето следва от самия закон. Тези жалбоподатели излагат твърдения за това, че първоначално едноличен собственик на двора и сградата е бил наследодателят на ищеца и първи ответник А. Б. А. , а по-късно – в резултат на две прехвърлителни сделки едноличен собственик на двора и сградата е станал първия ответник, който е дарил втория етаж без права върху дворното място на ищцата. твърдят, че релевантна за собствеността върху земята е волята на прехвърлителя и че чл.38 ЗС няма приложение, както и че ищцата няма правен интерес да води установителния иск, след като не е поискала отмяна на договора за прехвърляне на право на собственост върху 1 /2 ид.ч. от дворното място и първия етаж срещу задължения за издръжка и гледане. Тези жалбоподатели искат от касационния съд да обезсили решението в частта по този иск, евентуално – да го отхвърли като неоснователен, като им присъди разноски.
Настоящият състав намира следното:
По жалбата на М. Б. А.:
М. Б. А. не посочва кои нейни доводи и кои събрани по делото доказателства не е обсъдил въззивният съд. Този довод освен, че е общ, е и неоснователен, т.к. въззивният съд е изложил много подробни мотиви (повече от десет листа) по отделните искове, твърдения, доказателства, факти, правни изводи.
Единственият наведен конкретен довод е за противоречието в твърденията на свид. Тимушева, доведена от първите двама ответници и в показанията на свид. Атанасова, доведена от ищцата.
Въззивният съд е обсъдил показанията на двете групи свидетели съвкупно със събраните по делото писмени доказателства и е изложил на какво основава изводите си за фактите, които са от значение за делото.
Един от спорните факти, е моментът на смъртта на А. Б. А. в деня 29.08.1983 г. – преди или след сключването на договор във формата на нотариален акт, с който пълномощник на А. Б. А. прехвърля на П. А. Б. право на собственост върху 1 /2 ид. част от описан в решението парцел **** гр. Х. с площ от 303 кв.м., заедно с първия етаж от двуетажна жилищна сграда срещу осъществени до момента издръжка и гледане на А. Б. А. и срещу задължение за в бъдеще за издръжка и гледане на А. Б. А. и на неговата майка.
Атанас Б. А. е баща на П. А. Б. и дядо на М. Б. А. – баща на починалия преди А. Б. А. неин баща.
Самата М. Б. А. твърди в исковата си молба, че нейният дядо е починал на 29.08.1983 г., за което прилага акт за смърт, който не оспорва, поради което и не следва да се обсъждат свидетелските показания на свид. Данка А. за това, че смъртта е настъпила преди тази дата.
Не се спори, че А. Б. А. е починал в болница в гр. Д., а прехвърлителната сделка е сключена от нотариус при районния съд в гр. Х. същия ден – 29.08.1983 г.. От справка с календара се установява, че денят е понеделник.
Вярно е, че свид. Атанасова е вписана като обявител в акта за смърт на А. Б. (л.43) и че показанията и (л.58 и л.) противоречат на тези на свид. Тимушева (л.90), която твърди, че тя придружила близките до община Д., където съдействала за бързото издаване на акт за смърт на А. Б. А. Но изводите на въззивния съд за времето на смъртта на А. Б. А. са основани на съвкупна преценка на доказателствата за това, които са гласни и най-вече на показанията на лекуващия лекар д-р. Димитър Л. Д. , който е установил смъртта и е издал медицинското свидетелство за смърт, което е отразено в акта за смърт с номер и дата – 29.08.1983 г.. М. Б. А. не е представила този документ по делото, а никой от страните не е оспорил допустимостта на гласните доказателства за момента на смъртта, а единствено М. Б. А. оспорва обосноваността на фактическите изводи на съда за това, поради което и само те следва да се обсъдят в рамките на наведения довод.
Д-р. Лозев твърди в показанията си (л.89, стр.2 и л.90) и в очна ставка (л.91,стр.2), че по време на визитация сутринта на 29.08.1983 г. Атанас Б. А. е бил жив, макар да е бил с тежко дишане и рядко сърцебиене, „берял е душа”, а на обяд – около 12 -14 часа е бил починал. Показанията на лекаря са последователни и той е категоричен в спомените си, посочва и другите няколко случая на починали свои пациенти и въззивния съд обосновано ги е кредитирал. Самата свид. Атанасова (л.58) твърди, че в понеделник на 29.08.1983 г. П. и Д. (Б. ) се появили към 11 часа и казали на останалите роднини, че всичко е готово и че били извършили сделката. Свид. Добра А. (л.59,стр.2), съпруга на пълномощника на А. Б. А. твърди, че П. Б. дошъл да вземе съпруга и преди обед, съпругът и се върнал на обяд и и казал, че сделката е извършена, тази свидетелка твърди още, че упълномощаването е станало по искане на самия А. Б. А. няколко дни преди това, когато тя и съпругът и отишли да го видят в болницата. Свидетелят К. от Димитровград (л.60) също твърди, че е бил на свиждане на А. Б. А. за последен път в деня на смъртта му, преди обяд, около 9 – 9.30 – 10 часа и А. Б. А. изглеждал добре, затова свидетелят бил изненадан, когато П. Б. му казал по-късно, че А. Б. А. починал в този ден. От изложеното следва, че изводът на въззивния съд, основан на съвкупната преценка на всички свидетелски показания, че сделката е била извършени преди смъртта на А. Б. А. , е обоснован.
Неоснователен е и доводът, че въззивният съд не е посочил защо исковете по чл.431,ал.2 ГПК (отм.) са недопустими. Твърдението не е вярно. Въззивният съд е посочил в мотивите си (л.30), че уважаването на тези искания е обусловено от уважаването на исковете на ищцата, както и че на отмяна по чл.431,ал.2 ГПК (отм.) подлежат само констативни нотариални актове по чл.483 ГПК (отм.), с които се удовлетворява искане за признаван на право, а не и тези, чрез които се извършват правни сделки, както е в случая. Изводите са правилни.
По жалбите на П. и Д. Б. и К. и М. К. :
Те обжалват въззивното решение в частта, с която въззивният съд е признал за установено по отношение на тях, че на основание чл.38 ЗС М. Б. А. е собственик на 1 /2 ид.ч. от процесното дворно място, независимо, че с договора за дарение, съставен във формата на нот. акт № 115 /17.06.1985 г. (л.6) П. А. Б. и е дарил само втория етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в процесното дворно място, който съставлява самостоятелно жилище, без да изявява воля да и дари някаква идеална част от дворното място, а М. Б. А. е заявила, че е съгласна и приема дарения имот, така, както е описан.
Настоящият състав намира жалбите за основателни:
От представените по делото доказателства е видно, че към момента на тази сделка П. А. Б. е притежавал 1 /2 ид.ч. от парцела и втория етаж в индивидуална собственост, а другата 1 /2 ид.ч. от парцела и първия етаж в СИО. Видно от представената с исковата молба скица (л.9.) в момента на завеждане на делото в дъното на процесния парцел **** изчертана и едноетажна масивна постройка, за която няма данни кога е построена.
Когато не е уговорено изрично, както е в случая, прехвърлянето на единия от жилищните етажи, представляващ самостоятелно жилище, не води до прехвърляне на идеална част от дворното място като обща част към етажа, а само на правото на строеж за този етаж (превърнало се в право да се държи построения етаж, евентуално в право да се построи отново в същия обем).
Случаят е различен от случаите на съсобстственост на парцел, образуван по регулация или не, в който има една или повече сгради, които или отделни етажи от които са в индивидуална собственост на съсобствениците на парцела, при което е прието, че делба на съсобствения парцел **** недопустима.
В тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено, вместо него да бъде постановено друго, с което установителният иск да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора М. Б. А. няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на П. А. Б. направените от него разноски за държавна такса в касационното производство в размер на 75 лева и на М. и К. К. заплатените от тях 200 лева за процесуално представителство в касационното производство.
Поради изложените мотиви и съгласно чл.218ж. от ГПК (от 1952 г.) настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 05.02.2008 г. по гр.д. № 760 /2007 г. на Окръжен съд – Хасково в частта, с която съдът по иск на М. Б. А. срещу П. А. Б. и Д. Р. Б., и двамата от гр. Д., и срещу К. С. К. и М. Д. К., и двамата от гр. Х., е признал за установено, че М. Б. А. е собственик на 1 /2 идеална част от от УПИ *, в кв. 185, по плана на гр. Х., утвърден със заповед № 90 / 1971 г. с площ от 303 кв.м., съставляващ обща част за притежавания от нея втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в дворното място и вместо това постановява : отхвърля иска.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 07.01.2008 г. по гр.д. № 406 /2007 г. на Окръжен съд – Хасково в останалата част.
Осъжда М. Б. А. да заплати на П. А. Б. сумата 75 лева – разноски за държавна такса в касационното производство и осъжда М. Б. А. да заплати на К. С. К. и М. Д. К. сумата 200 лева за процесуално представителство в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.