1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
С., 13.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Илияна Папазова
Майя Русева
като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 5413/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б. от [населено място], приподписана от адв. В. С., срещу въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, № 629 от 28.03.2014г. по в.ч.гр.д. № 345/2014г., с което е потвърдено разпореждането на Софийски градски съд, І ГО, 7 с-в, от 27.11.2013г. по гр.д. № 12021/12г., с което е върната на основание чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК частната жалба на К. Б. срещу определението на същия съд от 20.09.2012г., с което е разделено производството по делото.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното.
Първоинстанционният съд е върнал частната жалба на К. Б. срещу определението на същия съд от 20.09.2012г., с което е разделено производството по делото, поради неотстраняване в дадения от съда срок на нередовността на жалбата. Освен това е посочил, че определението за разделянето на производството не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо и не е от категорията на съдебните актове, за които изрично е предвидена възможност за обжалването им.
В. съд е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви. Приел е, че жалбоподателят не е отстранил нередовността на частната жалба. Допълнил е също за яснота, че определението в частта, с която производството по делото е разделено, не подлежи на обжалване.
Частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, въпреки че липсва противоречива съдебна практика, по процесуалноправния въпрос „следва ли последната преценка за разделяне на производството да принадлежи на основния съд и да не подлежи на инстанционен контрол”.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на първо място поради това, че частната жалба е върната поради неотстраняване на нередовността й, а само за яснота и пълнота са изложени мотиви и относно обжалваемостта на определението по чл. 210, ал. 2 ГПК. На следващо място дори и да се приеме, че поставеният от касатора въпрос е от значение за решаването на делото, съдебната практика по прилагането на чл. 210, ал. 2 ГПК непротиворечиво приема, че определението за разделяне на исковете в отделни производства не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл.274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в разпоредбата на чл. 210, ал. 2 ГПК е предвидено самостоятелното му обжалване /определение № 250/28.05.2013 г. по ч.гр.д.№ 2398/2013 г. ВКС, І г.о.; определение № 983/30.10.2012г. по ч.т.д. № 721/12г. ІІ т.о. ВКС и др./. Разпоредбата на чл. 210, ал. 2 ГПК е приложена от въззивния съд в точния й смисъл и съгласно утвърдената съдебна практика.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд .
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, № 629 от 28.03.2014г. по в.ч.гр.д. № 345/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: