1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
гр. София, 25.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2400 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Пъдарска – В. чрез процесуалния й представител адвокат А. Г. срещу решение № 1519 от 19. 06. 2018 г. по гр. д. № 4669/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4219 от 13. 06. 2017 г. по гр. д. № 3298/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 4 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касационната жалбоподателка срещу „Застрахователна Компания Лев инс“ АД – гр. София иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания, причинени при ПТП на 7. 01. 2015 г., за разликата над уважения размер от 17 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. В жалбата се сочи, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД. В решението само били посочени фактите и обстоятелствата от значение за определяне на дължимото обезщетение, но липсвала преценка на релевантните обстоятелства в тяхната съвкупност. Въззивният съд не съобразил в достатъчна степен преживените от увредената, и то в трудоспособна възраст, физически болки и крайно негативни емоции, свързани с продължителното лечение, физическа невъзможност за самостоятелно обслужване за дълъг период, множеството ограничения на обичайното ежедневие и липсата на пълно възстановяване на ищцата. Касационната жалбоподателка моли да се отмени въззивно решение в обжалваната част и ответникът да бъде осъден да заплати разликата над присъдената сума от 17 000 лв. до 40 000 лв.
Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – застрахователно дружество е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата Ц. Пъдарска – В. неимуществени вреди възлиза на 17 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил вида и характера на получените от ищцата телесни увреждания – разкъсване на ротаторния маншон /група раменни мускули и сухожилия/ на дясната раменна става, контузия на десен долен крайник, множество повърхностни травми в областта на тазобедрената става и бедрото, контузии на десен долен крайник и на раменен пояс и мишница и множество повърхностни травми в областта на тазобедрената става и бедрото; проведеното й лечение, включително оперативно; болките, страдания, затрудненията в движението и неудобствата по повод уврежданията; периода на възстановяване с оглед отделните увреждания, в частност необходимия двугодишен срок за възстановяване от увреждането на дясната раменна става; възрастта на пострадалата към момента на увреждането – 54 години и социално-икономическите условия в страната към същия момент.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалбоподателка поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 4/1968 г. и постановените по чл. 290 ГПК решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г., I т. о., решение № 177 от 27. 10. 2009 г. по т. д. № 14/2009 г., I т. о., решение № 31 от 25. 03. 2014 г. по т. д. № 1203/2013 г., II т. о., решение № 151 от 12. 11. 2013 г. по т. д. № 486/2012 г., II т. о., решение № 73 от 27. 05. 2014 г. по т. д. № 3343/2013 г., II т. о., решение 88 от 17. 06. 2014 г. по т. д. № 2974/2013 г., II т. о., решение № 88 от 17. 06. 2014 г. по т. д. № 2974/2013 г., II т. о., решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г., II т. о. и решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о.
Поставеният правен въпрос е по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил атакувания съдебен акт в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В цитираните от касационната жалбоподателка ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /цитираните от касационната жалбоподателка решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2017 г. на ВКС и решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о./. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като израз на променящите се обществено-икономически условия в страната, без на същите да се придава самостоятелно значение за размера на обезщетението /решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о и др./. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищцата иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. Следва да се изтъкне, че преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1519 от 19. 06. 2018 г. по гр. д. № 4669/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: