3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 823
С. 23.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 299/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. П. – Н. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Е. П., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1630 от 23.11.2010г. по в.гр.д. № 2835/2010., с което е потвърдено решението на Карловския районен съд, № 327 от 07.07.2010г. по гр.д. № 369/2010г., с което са отхвърлени предявените от В. Д. П. – Н. против [община] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Ответникът по касация [община] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че след преобразуването на ЦДГ „В. Л.” в ОДЗ „В. Л.”, правилно съгласно чл. 37 от Закона за народната просвета е обявен и проведен конкурс за длъжността „директор” на ОДЗ. Съгласно чл. 90, ал. 2 КТ когато със закон някоя длъжност е обявена за конкурсна, то конкурс за тази длъжност се обявява независимо от това дали длъжността е свободна или не. Съдът не е възприел доводите на ищцата, че конкурс не е следвало да се провежда, тъй като към момента на провеждането му ищцата е заемала длъжността „директор” на ЦДГ съгласно чл. 123 КТ и не е предстояло тази длъжност да бъде освободена от нея. Приел е, че новата длъжност „директор” на ОДЗ е различна по съдържание от длъжността „директор” на ЦДГ, която се заема въз основа на конкурс съгласно чл. 37 ЗНП. Конкурсът е проведен и спечелен от Н. С., поради което законосъобразно трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл. 325, т. 8 КТ.
В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса налице ли е в случая хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 5 КТ и ако е налице сочената хипотеза, то заварените при преобразуването на детските градини в обединено детско заведение директори на детски градини, назначени след конкурс по чл. 37 ЗНП, запазват ли трудовото си правоотношение за същата длъжност или следва да се проведе конкурс за новата длъжност „директор” на ОДЗ; и на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса на какво основание би следвало да бъде освободено лицето, заемало длъжността „директор” на детска градина в този случай. За установяване на противоречива практика прилага решение № 66/1997г. по гр.д. № 131/97г.. ІІІ г.о., с което е прието, че несъответствието между фактическите и правни основания за уволнение обуславя неговата незаконност.
Първият от поставените въпроси е решен от въззивния съд в съответствие с даденото тълкуване на разпоредбата на чл. 123 КТ в ТР № 2/2010г. ОСГК на ВКС, съгласно което закрилата при промяна на работодателя е ограничена и не препятства възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по икономически, технически и организационни причини, които налагат промени в работната сила след прехвърлянето на предприятието. В случая прекратяването на трудовото правоотношение е извършено на основание чл. 325, т. 8 КТ – с постъпване на работа на работника или служителя, който е спечелил конкурса, при прието от въззивния съд от фактическа страна, че е създадена нова длъжност „директор” на ОДЗ с нови трудови функции в резултат на преобразуването на детското заведение, която длъжност съгласно чл. 37, ал. 6 ЗНП се заема въз основа на конкурс. При възприетата от въззивният съд фактическа обстановка разпоредбите на чл. 37, ал. 6 ЗНП и чл. 90, ал. 2 КТ са приложени в точния им смисъл и не се налага друго тълкуването и промяна на съдебната практика по прилагането им.
В исковата молба са наведени доводи за нарушение на чл. 90 и 91 КТ и на чл. 123, ал. 1, т. 5 КТ, които очертават предмета на спора, и на които е отговорено с въззивното решение. Поставени въпроси извън тези спорни въпроси не са от значение за решаването на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обосноват допускане до касационно обжалване. Не се констатира твърдяното противоречие на въззивното решение с представеното решение на ВКС, постановено при различна фактическа обстановка – уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ с мотиви за дисциплинарни нарушения. В случая текстовата част на заповедта за уволнение обосновава прилагането на посоченото правно основание.
По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация следва да се присъдят 150 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 1630 от 23.11.2010г. по в.гр.д. № 2835/2010.
ОСЪЖДА В. Д. П. – Н. от [населено място] да заплати на [община] сумата 150 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: