Определение №829 от 1.7.2013 по гр. дело №1592/1592 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 829

София, 01.07.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1592/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. И. М. от [населено място] срещу решение №1528 от 19.10.2012г , на Пловдивски окръжен съд ,с което е потвърдено решение от 29.06.2012г по гр.д 12039/2010г на Районен съд Пловдив ХV състав , постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради съкращение на щата. Прието е , при че съкращението на ищеца подборът е бил законосъобразен ,при реална оценка по критериите 329 ал.1 КТ относно нивото на изпълнение на работата.
В приложеното към жалбата изложение се изтъкват всички основания на чл. 280 ал.1 ГПК , като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с духа на на ТР №3/2011г ОСГК, основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Поставят се въпроси дали комисията по подбора следва да е съставена със заповед на упълномощено лице , легитимен ли е нейния състав , като е следвало да се установи има ли конфликт на интереси между членове на комисията и оценяваните лица , възможно ли е комисията да взема валидни решения ,ако някой от посочените за участие членове е бил в отпуск ( тъй като един от членовете на комисията е била в платен годишен отпуск , който е прекъснат заради участие в работата на комисията ) ,следвало ли е назначената комисия да определи правила за работа и оценка , времеви период на оценката ,следвало ли е да уведоми за своите критерии самите оценявани ,като защитата счита тези условия на необходими и в същото време пренебрегнати при решаващата дейност на съда .
Ответникът по жалбата Международен панаир П. АД е заявил писмен отговор. Изложението съдържа единствено касационни оплаквания ,липсват конкретни въпроси .Обжалваното решение е в съгласие с трайната практика по всички въпроси ,в която връзка е цитирана значителна по обем практика на ВКС . Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Доводът на касатора е за противоречие на обжалваното решение „с духа” на ТР №3/2011г ОСГК във връзка с упражнения съдебен контрол при подбор , по който довод лисват конкретни пояснения и съдържателни аргументи , свързани с решаващите съображения на въззивния съд ,че подборът е извършен съгласно критериите на чл. 329 КТ . Правен въпрос в тази насока не е ясно и конкретно формулиран , посочено е той да е „във връзка с изложената фактическа обстановка и събраните доказателства”. Като фактическа обстановка защитата възприема обстоятелства, свързани с конституирането на комисията по подбора , избора на нейните членове , могла ли е комисията да взема „валидни решения”, имало ли е конфликт на интереси и пр. В изложението се излагат касационни по същество оплаквания ,че доводите на защитата и фактите в тази връзка не са преценени правилно и обосновано .
В случая въззивният съд не е освободил работодателя от тежестта да докаже обективните обстоятелства , на които е основана преценката кой работи по- добре ,с което по същество е съобразил ТР №3/2011г ОСГК. Съдът проверява обективното съответствие по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Ако това съответствие е налице , преценката на работодателя чия работа възприема като по- добра , следва да бъде зачетена , в който смисъл е практиката на ВКС , изразена в реш. №7/2012 по гр.д №935/2011 ІV г.о на ВКС .Касаторът е приложил неотносима към основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика (решения на първоинстанционни и въззивни съдилища , определения на ВКС по реда на чл. 288 ГПК ) по отношение на която в изложението липсва коментар , в какво се изразява противоречието по правен въпрос и кой е този въпрос .
Свързаните с работата на комисията по подбора въпроси нямат обуславящо правно значение за изхода на спора ,както и за преценката на съда дали чл. 329 ал.1 КТ е приложен законосъобразно, те не се отнасят до предмета и естеството на съдебната проверка при задължение за подбор. Тезата на защитата за формален ,процесуален подход към работата на комисията няма опора в установената съдебна практика . Както е изяснено в редица решения на ВКС по чл. 290 ГПК , работата на комисията и начинът на документирането й са без значение за законността на уволнението (реш. №33/2012 гр.д №1172/2011 ІV г.о). Титуляр на правото на подбор си остава работодателят, комисията е негов помощен орган (реш. по гр.д №695/2011 ІV г.о на ВКС) .Работодателят не е длъжен да оформя в писмен вид нито заключенията на комисите по подбора, нито процеса на оценката (реш.по гр.д№428/2011г ІV г.о ВКС), изцяло негова е и преценката за състава на комисията .Преценката може да бъде формирана при съпоставяне на предходни оценки , в цялостната преценка на трудовата характеристика на работника се включва дисциплинарното му минало и въобще всички обстоятелства, сочещи отношението на служителя към работата , трудовата дицилина и пр., без да е необходимо оценката да се ограничава до предварително зададен период(реш№.63 от 21.02.2012 ІV г.о , реш.№207 от 02.08.2012 ІІІ г.о, реш. 106от 09.05.2012 ІІІ г.о ,реш. по гр.д № 1354/2011 ІV г.о ). Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с тази практика , не е налице обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и касационно обжалване на решението не следва да се допуска .
На основание чл. 78 ал.8 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят 150 лева възнаграждение по този ред ,за защита пред настоящата инстанция
Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №1528 от 19.10.2012г , на Пловдивски окръжен съд
Осъжда Д. И. М. от [населено място] да заплати на Международен панаир П. АД сумата 150 лева разноски за настоящата инстанция

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Оценете статията

Вашият коментар