Определение №829 от по гр. дело №753/753 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№ 829
 
София, 14.07.2009 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли двехиляди и девета година, в състав:
 
 
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                              Олга Керелска
 
 
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 753/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Апелативна прокуратура-София чрез прокурор Б. С. против въззивно решение на Софийски апелативен с. , Гражданска колегия, І-ви състав от 5.01.2009 г. по гр. д. № 1754/2008 г. в частта, с която е отменено решението от 3.06.2008 г. по гр. д. № 2992/2007 г. на Софийски градски с. , ГК, І-во отделение, І-ви състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Д. М. против Прокуратурата на Р. Б. , О. с. с.-Хасково и О. с. -. искове с правно основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ за разликата над 15 000.00 лв. до сумата 25 000.00 лв., като вместо това е поставовено друго решение, с което са осъдени Прокуратурата на Р. Б. , О. с. с.-Хасково и О. с. -. да заплатят солидарно на Д. Д. М. сумата 10 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал.1 НК и постановена незаконосъобразна присъда по същото обвинение на основание чл.2, т. 2 ЗОДОВ. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния с. в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Д. Д. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 15 000.00 лв., на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ.
С жалбата са изложени доводи в подкрепа на разбирането, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно, поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/-касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Приложено е изложение на основания за касационна обжалваемост на решението по чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2ГПК. Като съществен материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съдът с обжалваното решение е посочен въпроса за определянето на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство при спазване на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Счита, че въпросът за прилагането на тази разпоредба е решаван противоречиво от съдилищата, поради различия в тълкуването и прилагането на една и съща разпоредба-чл. 52 ЗЗД. Позовава се на съдебни решения: Р. № 148/11.02.2008 г. по гр. д. № 1518/2007 г., ВКС, V г. о.; Р. № 921/3.10.2008 г. по гр. д. № 2464/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. и Р. № 5/30.01.2007 г. по гр. д. № 620/2006 г., ВтАС, ГК, копия от които са представени.
Касационна жалба е подадена и от О. с. -., представляван от Председател Р. Г. Р. срещу въззивното решение в частта, с която О. с. -. е осъден солидарно с Прокуратурата на Р. Б. и О. с. с.-Хасково да заплати на Д. Д. М. сумата 10 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК и постановена незаконосъобразна присъда по същото обвинение, на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ със законна лихва. Изложени са съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Представено е изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по съществения материалноправен въпрос за справедливостта при определяне размера на обезщетението за морални вреди, претърпени вследствие незаконосъобразни действия на държавни органи по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД. Посочени са и са представени съдебни решения на ВКС с аргумента, че при аналогични случаи съдът е определил обезщетение в значително по-нисък размер от присъдения с обжалваното решение.
За ответници по касация Д. Д. М., О. с. с.-Хасково и П. на Р. Б. не е изразено становище.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен с. подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материално и/или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е съществен материалноправен въпрос, по който въззивният с. се е произнесъл с обжалваното решение, но решението на този въпрос в конкретния случай не е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Точно обратното е вярно. Въззивното решение по прилагането на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД е съобразено със задължителните указания, дадени на съдилищата с ППлВС № 4/1961 г. и с ППлВС № 4/1968 г. и не е в противоречие със съдебните решения на Върховния касационен с. , на които касаторите са се позовали. Доколкото с жалбата от името на О. с. -. са изложени съображения за несъответствие между определения от въззивния с. размер на дължимата на ищеца репарация за претърпени морални вреди на събраните по делото доказателства и обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД доводите по правното си естество обосновават едно от общите основания за касационна отмяна на решението поради неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК-необоснованост. Това основание не е относимо при преценка за допустимост на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касае основателността на жалбата по съществото на спора.
При въведеното с ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения от страна на касаторите следва да бъдат изпълнени допълнителни изисквания във връзка с подбора на жалбите, които Върховният касационен с. допуска до разглеждането им по същество. Необосноваността на въззивното решение не е основание за допустимост на касационното обжалване. Необосноваността се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния с. по фактите на всеки конкретен случай, по които въпроси Върховният касационен с. се произнася впоследствие по реда на чл. 290 вр. чл. 281 ГПК при проверка на решението във връзка със заявените касационни основания по съществото на спора.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен с. подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закана, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива практика на ВКС или преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. „От значение за развитието на правото” е налице, в случаите, при които въобще няма практика на ВКС по поставения от касатора въпрос. В тези случаи се налага тълкуване на закона за отстраняване непълнота или неяснота на правни норми и в крайна сметка за усъвършенстване на правоприлагането.
Конкретният случай не е такъв.
Прилагането на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, като зцаконодателно разрешение е предоставен на субективната преценка на съдебният състав, който следва да определи дължимата репарация за претърпени неимуществени /морални/ вреди във всеки конкретен случай. Както ВС в цитираните по-горе постановления е разяснил на съдилищата справедливостта не е абстрактна категория. Във всеки конкретен случай и съобразно конкретните обстоятелства на всеки конкретен случай и при обсъждане и преценка на всички принципни критерии, относими към практическото прилагане на принципа за справедливост, съдът е оправомощен по свое вътрешно съдийско убеждение да съизмери в паричен еквивалент по принцип неизмерими в парично изражение човешки ценности. Това обуславя различията в паричното изражение на определения от съдилищата размер на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди на пострадалите по различните съдебни производства. Що се отнася до съответствието на фактическите обстоятелства на всеки конкретен случая със принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД е въпрос на правилно приложение на матералния закон, по който Върховният касационен с. се произнася по реда на чл. 281, т. 3 ГПК.
Ето защо касационно обжалване на обжалваното въззивно решение не следва да се допусне, поради което и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен с. , състав на ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен с. , Гражданска колегия, 1 състав № 278/5.01.2008 г. по гр. д. № 1754/2008 г.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: